ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№571
София, 3.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1881/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. с. за о. при Президента на Република България против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 19.06.2009 год. по гр. д. № 18/2009 год., с което Н. с. за о. при Президента на Република България на основание чл. 255, ал. 2 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.) (ЗОВСРБ отм.) е осъдена да заплати на Д. В. Н. сумата 35 590,71 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 1989 год. до 2001 год. включително със законна лихва, считано от 07.03.2005 год. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86 ЗЗД да му заплати 1612,11 лв. изтекла лихва за забавено плащане на главницата за времето от 26.10.2004 г. до 07.03.2005 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че ищецът е нарушил ЗОВСРБ (отм.) и ПКВС в уредбата им за ползване на платен годишен отпуск в продължение на 15 години, поради което с настоящата претенция за парично обезщетение поради неползван платен годишен отпуск, той черпи права от собственото си неправомерно поведение, с което нарушава принципа „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение”. Представя съдебна практика по приложението на посочения принцип.
Ответникът Д. В. Н. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск за парично вземане по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпрос, който може да се уточни така – при освобождаване от военна с. , преклудира ли се правото на кадровия военнослужещ да претендира компенсиране на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение за повече от две години, ако отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военен, за не повече от две години. Правният въпрос е от значение за изхода на делото и има отношение към решаващите мотиви на съда да уважи исковата претенция, която се явява извън изплатеното на ищеца парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за две години при освобождаването му от военна служба. Жалбоподателят не представя съдебна практика по приложението на чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.).
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставеният правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се налага тълкуване на чл. 255, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗОВСРБ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 19.06.2009 год. по гр. д. № 18/2009 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Н. с. за о. при Президента на Република България в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 711,80 лв. и да представи за това доказателства по делото.
След внасяне на указаната държавна такса делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ