ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№150
София, 19.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4740/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 17 от 11.02.2008 год. по гр. д. № 1839/2007 год., с което като отменил решение от 19.06.2007 год. по гр. д. № 105/2007 год. на П. окръжен съд, с което иска на жалбоподателя е бил уважен, въззивният съд отхвърлил иска на Б. М. Б. против И. П. Г. за заплащане на сумата 10 000 евро, представляваща предоставен паричен заем по сметка на ответника № в „И”, клон гр. П..
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя два въпроса, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с представена съдебна практика – П. № 5/28.05.1975 год. на Пленума на ВС и които имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. П. Г. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя като съществен материално правен въпрос, правната квалификация на предявения от него иск с твърдението, че поставената от съда квалификацията по чл. 240 ЗЗД е неправилна и не съответства на изложените обстоятелства в исковата молба. Вторият поставен въпрос е от процесуалноправно естество и касае приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. с чл. 114 ГПК (отм.), като средство за изясняване на действителните отношения между страните и като доказателствено средство използвано от първоинстанционния съд, за да уважи предявения от него иск, отхвърлено от въззивния съд, който е приел, че приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.) би довело до разместване на доказателствената тежест в процеса установена в чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.).
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като поставените в изложението въпроси са съществени. Първият касае задължението на решаващия съд да постави точна правна квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право, а вторият е относим към правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните, поставен във връзка и с разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.).
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 17 от 11.02.2008 год. по гр. д. № 1839/2007 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на Б. М. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 400 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението по допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ