ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№318
София, 31.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1456/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. В. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 112 от 15.05.2009 год. по гр. д. № 96/2009 год., с което е потвърдено решение № 13 от 09.01.2009 год. по гр. д. № 914/2008 год. на Хасковския районен съд в частта, с която упражняването на родителските права върху родените от брака деца И. С. В. и Г. С. В. са предоставени на майката Н. В. М. , определен е режим на лични отношения на бащата с право да взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа до 20.00 часа с преспиване и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и С. Г. В. е осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете И действащо със съгласието на майката в размер на 100 лв. и за малолетната Г. , чрез нейната майка и законна представителка в размер на 80 лв., считано от 11.06.2008 год. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение, в противоречие с представена съдебна практика, съдът е разрешил материалноправния въпрос за интересите на децата и по-конкретно не се е съобразил с желанието на непълнолетното дете И да продължи да живее при бащата. Жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като представя съдебни решения на Върховния касационен съд относно упражняването на родителските права по гр. д. № 5089/2007 год., гр. д. № 2416/2007 год., гр. д. № 6222/2007 год., гр. д. № 5791/2007 год. и гр. д. № 5295/2007 год.
Ответницата Н. В. В. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение относно упражняване на родителски права и издръжка намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е относим към изводите относно упражняването на родителските права от майката, но не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете деца, родени от прекратения брак между страните, като се е ръководил преди всичко от интересите на децата. Преценил е, че децата не следва да останат разделени, ситуация създала се след напускане на семейното жилище от майката, която взела със себе си по-малкото дете Г, а И. останала да живее при баща си, при когото, изслушана от съда, е изявила желание да продължи да живее. Съдът е отчел, че и двамата родители притежават необходимите родителски и възпитателски качества да отглеждат децата и двамата работят и получават доходи, майката се е установила да живее на квартира в същия град, а бащата е останал в семейното жилище, т. е. и двамата могат да предложат добри битови условия, но за да предостави упражняването на родителските права от майката е изходил от сравнително ниската възраст на детето Г. , нуждаещо се все още от преки грижи, които майката продължава да полага и в периода на фактическата раздяла и от необходимостта между двете деца да се съхранят чувствата на привързаност и обич, на взаимопомощ и отговорност, което налага те да живеят заедно. Разделянето на двете деца би застрашило тези отношения и като се е ръководил от интересите на децата е преценил, че към настоящият момент майката е по – пригодният родител да отглежда двете деца. Съдът не е подценил желанието на голямото дете да остане при бащата (неговото решение е мотивирано пред социалния работник с нежеланието да смени местоживеенето си), нито е подценил родителските и възпитателски качества на другия родител, което е видно от предоставения разширен режим на лични отношения на бащата с децата.
Представената съдебна практика от жалбоподателя, касаеща съдебни решения по предоставяне на родителски права, също извежда като приоритетен критерий интересите на децата, а тяхното разделяне като изключение, при конкретно доказани причини, което идва да посочи, че поставеният материалноправен въпрос не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с постоянната съдебна практика, а това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 15.05.2009 год. по гр. д. № 96/2009 год. на Хасковския окръжен съд в частта му относно упражняването на родителските права и присъдената издръжка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ