ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№292
София,09.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 8 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 315/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на „А” Е. гр. С. против определението на Софийски апелативен съд № 37 от 29.03.2010 год. по гр. д. № 38/2010 год., с което е потвърдено определение на от 02.02.2010 год. по гр. д. № 82/2010 год. на Софийски окръжен съд, с което по искане на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправният въпрос – допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки по отношение на трети добросъвестни лица и по материалноправният въпрос противопоставими ли са на държавата последващи възмездни придобивни сделки от трети добросъвестни лица по чл. 7, ал. 2 ЗОПДИППД при положение, че знанието на обстоятелствата обосноваващи относителната недействителност на отчуждителната сделка извършена от проверяваното лице по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД се установява в исково производство, а в обезпечителното производство може да се представят само писмени доказателства. Поддържа се, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е разрешено по същество обезпечително производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е допустимо налагането на обезпечителни мерки по отношение на трети лица, придобили имущество по възмездна сделка, придобито от престъпна дейност (чл. 7, ал. 1 ЗОПДИППД), като знанието за това ще се установи в исково производство. Посочено е, че в обезпечителното производство искането за налагане на обезпечителна мярка се установява с писмени доказателства, и тъй като бъдещият ищец е държавно учреждение, спрямо него не може да се допусне условно обезпечаване на бъдещия иск, срещу заплащане на парична гаранция. Затова основателността на иска се преценява по формалната подкрепеност с писмени доказателства.
Повдигнатият материалноправен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не обуславя съдържанието на обжалваното определение. Добросъвестността на третото лице съгласно чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД има значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, където ще се установя знанието на обстоятелствата обосноваващи относителната недействителност на сделката. Затова обезпечаване на бъдещия иск може да се допусне и без да са били представени писмени доказателства относно всички правнорелевантни за иска обстоятелства. Наличието или липсата на писмени доказателства има значение към предпоставките за допускане на исканата обезпечителна мярка по чл. 391, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК – с представяне на гаранция по чл. 180 и 182 ЗЗД или без гаранция с писмени доказателства. Молителят, ищец по бъдещият иск, е държавно учреждение, което съгласно чл. 391, ал. 4 ГПК е освободено от представяне на гаранция. Ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно, интереса на ответника е обезпечен, тъй като държавата отговоря за вредите, които би претърпял.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 37 от 29.03.2010 год. по гр. д. №38/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ