О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр.София, 17.06.2010 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д. N 1690 описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Л. от гр. С. срещу въззивно решение № 557 от 12.12.2008 г. по гр.д. № 1108/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 12.12.2007 г. по гр.д. № 19586/2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от жалбоподателя срещу “Б” иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ за сумата 2 800 лв. и в тази част е постановено ново, с което същият е отхвърлен, както и в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд, с което за разликата до пълния размер от 8 400 лв. искът е отхвърлен.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос обусловил изхода на делото, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “Б” в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на Софийски районен съд в частта, с която е уважен искът по чл.222, ал.3 КТ за сумата 2 800 лв. и е постановил ново, с което го е отхвърлил, като е оставил в сила същото решение, в частта с която е отхвърлен за разликата до пълния размер от 8 400 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните по делото не е прекратено на основание чл.331, ал.2 КТ. Работодателят не е престирал точно дължимото обезщетение в срока по чл.331, ал.3 КТ, поради което основанието за прекратяване на договора е отпаднало. Въз основа на това е извел извода, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено и предявеният от жалбоподателя иск за дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е неоснователен.
В изложението се поддържа, че процесуалния въпрос от значение за изхода на спора е за допустимостта на обжалваното въззивно решение, по който въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Недопустимостта на атакувания съдебен акт се обосновава с обстоятелството, че съдът е отменил решението на районния съд в частта, в която то е влязло в сила, решил го е по същество в тази част, като е отхвърлил иска. Срещу първоинстанционното решение въззивни жалби са подали двете страни- работодателят в уважената част на иска по чл.222, ал.3 КТ, а работникът в отхвърлената част. Въззивната жалба на работодателя, като просрочена е върната с разпореждане от 28.02.2008 г., което не е обжалвано, а съдът е разгледал върната въззивна жалба и е постановил решение по същество.
Съдът в настоящия състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. Постановяването на недопустим съдебен акт касае нарушаване на съществени процесуални норми, за чието съблюдаване съдът е длъжен да следи служебно. С ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГК на ВКС приема, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Ето защо в случая следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, преди да реши спора по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 557 от 12.12.2008 г. по гр.д. № 1108/2008 г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: