О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1414
София, 20.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1126 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. З., подадена от пълномощника й адв. Ж. А. срещу въззивно решение № 120 от 28.04.2009 год. по гр.д. № 141/2009 год. Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 131 от 9.01.2009 г. по гр.д. № 105/2007 г. на Районен съд, гр. Х. в частта му, с която е осъдена О. С. да заплати на жалбоподателката сумата 1 310.88 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение и в тази част е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателката сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция при частично обжалване на решението на първоинстанционния съд, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба О. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от жалбоподателката иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е бил уважен за сумата 1 310.88 лв. и постанови ново в тази част, с което го отхвърли Хасковският окръжен съд е приел, че ищцата не е доказала, че не е работила по трудово правоотношение в рамките на шестмесечния срок след уволнението.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос е за пределите в които въззивният съд може да разглежда делото, когато се обжалва частично първоинстанционното решение. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по правилността на решението по иска по чл.225, ал.1 КТ, което в тази част не е било обжалвано от работодателя.
Касационно обжалване не следва да се допусне поради следното:
Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ, но в случая не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. В т.13 на ТР № 1/2000 г. ОСГК на ВКС приема, че при кумулативното обективно съединяване на искове се постановява решение по всеки иск и недоволната страна може да обжалва всеки от тях като при неупражняване на това право трябва да понесе последиците от процесуалното си бездействие. При липса на жалба срещу решението по обусловения иск, независимо от уважаването й по обуславящия, решението по него не може да се променя като влязло в сила въпреки връзката на зависимост между тях. Тази връзка не е еднозначна, за да се приеме императивна противоречивост на решенията по всеки от исковете, защото при определени хипотези решението по обусловения иск, който притежава определена автономност може да бъде различно при уважаване на първия иск, вторият да бъде отхвърлен или обратно. Затова въззивният съд макар и съд по същество може да разглежда делото само в пределите, ограничени от въззивната жалба. Необжалваните решения, съответно части от решения на районните съдилища, влизат в сила съгласно чл. 219, ал. 1, б. „б“ ГПК /отм./ и поради това е недопустимо правилността им да бъде проверявана от въззивния съд. В случая първоинстанционното решение е обжалвано изцяло с искане то да бъде отменено, а неизпълнението на изискването за точно посочване от жалбоподателя в какво се изразява порочността на решението по един от кумулативно, обективно съединените искове, не е основание да се приеме, че по този иск решението е влязло в сила. Щом като е сезиран с въззивна жалба, с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло, то въззивният съд в рамките на материалноправния спор определени пред първоинстанционния съд и в пределите на въззивната жалба, дължи произнасяне по съществото на спора, в случая и по акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ. Решението на въззивния съд в обжалваната част е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Представените с изложението решения на Върховния касационен съд и на Хасковския окръжен съд са неотносими към поставения правен въпрос и не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение № 141 от 30.03.2000 г. по гр.д. № 1104/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. е разрешен въпроса за съотношението на исковете по чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ и вида на обективното им съединяване. В решение № 341 от 26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че при уважаване на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се уважи и искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което работникът е останал без работа, поради незаконното уволнение. За решение № 119 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 138/2009 г. на Хасковския окръжен съд няма данни да е влязло в сила.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В посочената хипотеза на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на Върховния касационен съд по повдигнат от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, по поставения въпрос има задължителна практика, която не се нуждае от коригиране. Жалбоподателката не е обосновала как приетото от въззивния съд разрешение, че предмет на въззивно обжалване е постановеното от първоинстанционния съд решение по трите иска по чл.344, ал.1, т.1-3 К е в противоречие с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120 от 28.04.2009 год. по гр.д. № 141/2009 год. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на М. А. З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :