Р Е Ш Е Н И Е
№ 703
София ,3.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Богданова гражданско дело № 643 от 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК “Е” /в ликвидация/, с. В., обл. Враца срещу въззивно решение № 1* от 29.11.2007 г. по гр.д. № 512/2007 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 3.05.2007 г. по гр.д. № 2309/2006 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ЗК “Е” /в ликвидация/ срещу ЗС “С”, с. Г. иск за предаване владението върху следната земеделска техника: трактор ТК 80, трактор 150 К, трактор ЮМЗ, 4 бр. ремаркета за трактор 4 тона, трактор Т 80, ремарке 8 тона, плуг за трактор 150 К, плуг за трактор “Б”, брана на БДТУ, сеялка, сеялка за СМУ, зърнокомбайн КВ 516, култиватор и сламопреса. Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано- отменителни основания по чл.218б, ал.1, б ”в” ГПК /отм./.
Ответната страна ЗК “С”с. Голямо П. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията на чл.218в, ал.2 ГПК/ отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите в касационната жалба и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
Врачанският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Приел е, че по делото не е установено ЗК “Е”- ищец по иска с правно основание чл.108 ЗС да е собственик на описаните в исковата молба земеделски машини, както и да е предавал същите за ползване на ответната кооперация. Изложил е съображения, че правото на собственост не може да се доказва със свидетелски показания, а представените писмени доказателства не били от кръга документи, годни да го установят. Не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели относно предоставянето на процесните вещи за ползване на ответната к. , тъй като с тях се установявало изпълнение на договорни взаимоотношения между страните относно имущество на стойност над 1000 лв., което било недопустимо с оглед забраната на чл.133, ал.1,б.”в” ГПК /отм./.
Касационните доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни.
Изводът на въззивния съд, че правото на собственост върху процесните вещи не е доказано е изграден, без да е направен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до постановяване на неправилно решение.
ЗК “Е” – ищец по иска с правно основание чл.108 ЗС е твърдяла, че правото на собственост на описаната в исковата молба земеделска техника е придобила въз основа на търг проведен на 10.03.1994 г. и на 28.03.1994 г., за което е представила списъци на машини и инвентар спечелени на проведените търгове, подписани от членовете на комисията и подпечатани с печата на ТКЗС “И”, с. В.. Пред въззивната инстанция е представено копие от книга за отчитане на стоките и материалите на кооперацията за 1994 г. в която са описани вещите, предмет на иска, и като основание за вписването е отразено проведен търг. Въззивният съд, с оглед посочените в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС функции на въззивната инстация е бил длъжен при наличните данни за проведен търг и доказателства, че през 1994 г. вещите са се намирали в държане на ищцовата к. , данни за което се съдържат и в книгата за отчитане на стоките и материалите на кооперацията да обсъди събраните по делото доказателства. За да извърши преценка придобито ли е правото на собственост на посоченото в исковата молба основание, съдът е следвало да постави на вещото лице допълнителна задача, след справка по наличната в двете кооперации документация, да даде заключение съдържат ли се доказателства за проведен търг за процесната техника, така както е отразено в представените по делото писмени доказателства. След изясняване на този въпрос съдът следва да изложи съображения, при анализ на всички доказателства по делото, налице ли е соченото от ищцовата к. основания на твърдяното право на собственост- проведен търг, спазени ли са нормите за провеждането му – чл.48, ал.8 вр.чл.43, ал.2 ППЗСПЗЗ и станала ли е кооперацията собственик на процесното имущество.
Събраните по делото гласни доказателства неправилно са ценени като доказателствено средство за установяване наличието на договорни отношение между двете кооперации, като е прието, че с оглед забраната по чл.133, ал.1, б. ”в” ГПК /отм./ е недопустимо със свидетели да се установяват договори на стойност над 1000 лв. С посочените гласни доказателства ищцовата к. е поддържала, че ще установи и предаването на процесното имущество на ответната к. , а за доказването на този факт свидетелските показания са допустими.
Постановеното от въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./, решение е неправилно, което на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./ следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1* от 29.11.2007 г. по гр.д. № 512/2007 г. на Врачанския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Председател :
Членове :