Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
С., 13.01. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 3923 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх. № 216 от 31.03.2014 г. от Х. П. Б. от [населено място] и М. Х. М. от [населено място], Хасковска област, чрез пълномощника им адв. М. К. от АК-Я., на влезлите в сила решение № 21/15.06.2011 г. по гр.д. № 117/2011 г. на Тополовградския районен съд и въззивно решение № 54/18.04.2013 год. по в. гр. д. № 241/2012 год. на Ямболския окръжен съд, което с определение по реда на чл. 288 ГПК № 13/09.01.2014 г. по гр. д. № 5538/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., не е допуснато до касационен контрол. С въззивното решение е признато за установено по предявения от Т. И. Т. от [населено място] и К. И. Т. от [населено място], обл. Х., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 2 ГПК от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на област Х., че ищците са собственици по давностно владение и наследство на 3894/5466 ид. части от дворно място, представляващо ПИ-19, целият с площ от 5466 кв.м. по ПУП на [населено място], за което са отредени УПИ VІ-19, VІІ-19 и VІІІ-19 в кв. 4 по ПУП на [населено място], [община], обл. Х., при описани граници. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Същите поддържат, че то има сила и спрямо тях, тъй като те се явяват приобретатели на част от процесния имот по време на висящия процес, предмет на установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК между страните Т. И. Т., К. И. Т. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и неучастието им в производството е нарушило правото им на защита.
Ответниците по молбата за отмяна Т. И. Т. от [населено място] и К. И. Т. от [населено място], обл. Х., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорват като недопустима и неоснователна. В съдебно заседание пълномощникът им адв. П. М. от АК-Я. оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Ответникът по молбата Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор.
Разгледана по същество молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК е неоснователна.
С влязлото в сила въззивното решение № 54/18.04.2013 год. по в. гр. д. № 241/2012 год. на Ямболския окръжен съд, е признато за установено по предявения от Т. И. Т. от [населено място] и К. И. Т. от [населено място], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 2 ГПК от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на област Х., че ищците са собственици по давностно владение и наследство на 3894/5466 ид. части от дворно място, представляващо ПИ-19, целият с площ от 5466 кв.м. по ПУП на [населено място], за което са отредени УПИ VІ-19, VІІ-19 и VІІІ-19 в кв. 4 по ПУП на [населено място], [община], обл. Х., при описани граници. Производството е образувано по искова молба на Т. И. Т. и К. И. Т., подадена на 11.04.2011 г. с вх. № 285, код 300 на Тополовградския районен съд.
Видно от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства – договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя-частна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ от 08.06.2011 г. Министърът на земеделието и горите, представляван от Д. А., директор на ОД”З” [населено място] като продавач и Х. П. Б. – купувач, на последния е прехвърлена собствеността върху следния недвижим имот частна държавна собственост – УПИ VІІІ-19, кв. 4, с площ 1,937 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на [населено място], прилежаща площ към обект „Краварник” при граници: УПИ VІІ-19 – дпф, УПИ- ХІ-20 – И. Г., от три страни улици, за сумата от 5 299 лв. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 100, т. ІІІ, рег. № 611, д. № 345 от 2011 г. на съдията по вписванията при Тополовградския районен съд, на 26.10.2011 г. Х. П. Б. и съпругата му М. Я. Белова са продали на М. Х. М. процесния имот заедно с построената в него масивна селско-стопанска сграда- краварник, със застроена площ от 442,40 кв.м., за сумата от 8 500 лв.
Право да искат отмяна на основание чл. 304 ГПК имат тези трети лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като имат качеството на необходими другари със страна по делото и не са взели участие в производството по същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение има действие и спрямо приобретателя. При тази хипотеза прехвърлителят и приобретателят не придобиват качеството на необходими другари. От тук следва извода, че приобретателят няма правната възможност да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като трето, неучастващо по делото лице. Приобретателят разполага с правната възможност за защита да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна, или да замести праводателя със съгласието на двете страни.
В настоящият случай молителите твърдят, че са придобили правото на собственост върху част от процесния недвижим имот на основание договор за продажба, извършена в хода на делото с продавач ответникът по иска. Договорът за продажба на част от процесния имот, частна държавна собственост е сключен на 08.06.2011 г. с писмен договор, като купувачът Х. Б. го е продал на втория молител М. М. с нот. акт № 100/26.10.2011 г. в хода на процеса. Молителите като последващи приобретатели не притежават качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Същите не са участвали в производството по делото като страна – не са встъпили по делото, нито са привлечени като подпомагаща страна, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което се отнася само до страните по спора.
Съгласно нормата на чл. 304 ГПК, отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. В конкретния случай молителите не са страна по делото, решението по което е предмет на молбата им за отмяна. Те не са и трети лица по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явяват необходими другари по спора с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно процесния недвижим имот между ищците Т. И. Т. и К. И. Т. и ответника – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото са последващи приобретатели на част от този имот, които нямат право на установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, които условия за молителите като трети лица на процеса по гражданския спор с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК между страните по делото, не са налице. Конкуренцията на правото на собственост по отношение на един и същ обект не предполага общност/неделимост/ на спорното право, нито необходимост от еднакво установяване на правно-релевантни за спорното право факти. Взаимовръзка между правата на неучаствалата по делото страна и участвалите лица – ищец и ответник, няма. П. право на собственост за всяка една от страните има различен източник – наследствено правоприемство, прехвърлителна сделка, т.е. за всяка страна правопораждащият юридически факт е различен, поради което не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК на молителите да се признае качеството на необходими другари по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело.
Предвид изложеното молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата за отмяна Т. И. Т. и К. И. Т. направените от тях разноски за настоящото производство в размер на по 600 лв. адвокатско възнаграждение за всеки един от тях.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 216 от 31.03.2014 г. на Х. П. Б. от [населено място] и М. Х. М. от [населено място], Хасковска област, с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК да се отменят влезлите в сила решение № 21/15.06.2011 г. по гр.д. № 117/2011 г. на Тополовградския районен съд и въззивно решение № 54/18.04.2013 год. по в. гр. д. № 241/2012 год. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. П. Б. от [населено място] и М. Х. М. от [населено място], Хасковска област да заплатят на Т. И. Т. от [населено място] и на К. И. Т. от [населено място] направените от тях разноски за настоящото производство в размер на по 600 лв. на всеки един от тях.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: