ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№751
гр. София.3.07.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр.д. № 914 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Д. П. В. и Й. П. В., чрез адв.пълномощника К. О. срещу решение от 04.02.2009 г. по в.гр.дело № 679/2008 г. на Шуменския окръжен съд в частта му, с която е отменил решение от 23.06.2008 г. по гр.дело № 2592/2007 г. на Шуменския районен съд в частта му, с която е присъдено обезщетение за разликата от сумата над 3 785 лв. до 4980 лв., в частта, с която е присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на 3 582 лв. ведно с мораторните лихви от 2 072 лв., както и в частта му относно присъдените такси и разноски и вместо отменените части е отхвърлена изцяло претенцията по чл.51,ал.1 от ЗЗД за сумата 3582 лв., представляваща пропуснати ползи от наемен договор с дата 18.11.2000 г., ведно с мораторните лихви върху нея в размер на 2 287.85 лв., предявена от Д. П. В. и Й. П. В. срещу Г. Н. Г., както и претенцията за обезщетение за нанесени вреди върху сградата за сумата над 3785 лв. до предявения размер от 4 980 лв. като недоказани. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението за допускане на касационно обжалване поддържат, че материалноправният въпрос, решен от съда относно отхвърлената част на иска с пр.осн.чл. 45 от ЗЗД над сумата 3785 лв. до 4980 лв., претърпени имуществени вреди е следва ли да се включи и дължимия ДДС в обезщетението за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за материали и труд по възстановяване на процесната сграда, собственост на ищеца и увредена от ответника, въпрос който е от значение за развитието на правото – основание за допустимост по смисъла на чл.280,ал.1,т. З от ГПК.
Вторият материалноправен и процесуалноправен въпрос посочени от жалбоподателите са относно отхвърлената част на иска за присъждане на сумата 3582 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучен наем от увредената стопанска постройка, собственост на ищците за времето от 01.03.2003 г. до 21.02.2008 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 2287.85 лв. за времето от 01.03.2003 г. до 21.09.2007 г. Жалбоподателите обосновават правните въпроси с допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото, че изводите на съда относно неоснователността на тези искови претенции не са основани на събраните по делото доказателства, които съдът преценил неправилно, че съдът е следвало да присъди обезщетение за всички претърпени вреди от жалбоподателите-ищци. Посочените правни въпроси от жалбоподателите е решен според тях в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Г. Н. Г. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение от 04.02.2009 г. по в.гр.дело № 679/2008 г. Шуменският окръжен съд е отменил решението на районния съд в уважените части на исковете с пр.осн.чл. 45 от ЗЗД за сумите над 3 785 лв. до 4 980 лв. и за сумата 3582 лв. обезщетение за пропуснати ползи и за 2 072 лв. мораторна лихва върху тази сума и е отхвърлил предявеният иск от жалбоподателите над сумата 3 785 лв. до 4 980 лв. стойност на материали и труд по възстановяване на стопанска постройка, собственост на ищците и увредена от ответника, както и за сумата 3 582 лв. пропуснати ползи от неизползване на процесната стопанска постройка и за сумата 2 287.85 лв. мораторна лихва върху тази главница за времето от 01.03.2003 г. до 21.09.2007 г.
По първият материалноправен въпрос поставен от жалбоподателите относно включване в обезщетението за причинени имуществени вреди, представляващи разходи на материали и труд на увредена от ответника стопанска постройка, собственост на ищците и на дължимия при сделката по закупуването на материалите ДДС съдът намира, че същият не е правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, който обуславя изхода на спора по предявения иск с пр. осн.чл.45 от ЗЗД, тъй като съдът е уважил отчасти исковата претенция, като е определил размера на претърпените имуществени вреди на сумата 3785 лв. До пълният размер от сумата 4 980 лв. съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Доколко изводите на съда по основателността на тази искова претенция в посочения размер са правилни е въпрос по същество на спора и е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. З от ГПК, а не основание да допустимост по чл. 280,ал.1,т. З от ГПК. В настоящия случай решеният от въззивния съд материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в посочената част от въззивното решение не са установени. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правния въпрос е причинено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, каквито в случая няма.
Материалноправният и процесуалноправни въпроси посочени от жалбоподателите относно отхвърлената част на иска за присъждане на сумата 3582 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучен наем от увредената стопанска постройка, собственост на ищците за времето от 01.03.2003 г. до 21.02.2008 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 2 287.85 лв.за времето от 01.03.2003 г. до 21.09.2007 г. представляват по същество доводи за неправилност на решението на въззивния съд в тази част, по които касационният съд може да се произнесе при допуснато касационно обжалване. Въпросите на които се позовават ищците в тази част на обжалваното решение не са правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1-3-та от ГПК, а касаят правилността на решението, поради което в тази част решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че решението на въззивният съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
III г.о
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.02.2009 г., постановено по в.гр.дело № 679/2008 г. на Шуменския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ| ЧЛЕНОВЕ