ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1044
С.,06.08.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 282 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници“ [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Т. С., против въззивно решение № 346 от 30.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 758/2011 г. на Хасковския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 124 от 18.05.2011 г. на Свиленградския районен съд, постановено по гр.д. № 768/2010 г., като са уважени предявените от Н. Р. И. от [населено място] срешу Агенция „Митници“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 102793 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция „Митници“, за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „технически сътрудник“ и за заплащане на сумата 4102,56 лв.,/от която 683,76 лв. присъдена с въззивното решение/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените материалноправни въпроси са – преодоляна ли е предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, когато от компетентната инспекция по труда по конкретен случай е поискано повече от веднъж разрешение за уволнение; към кой момент следва да се иска разрешение за уволнението от инспекцията по труда и подлежи ли на съдебен контрол оценяването и критериите, които са били определени от работодателя по отношение преценката за качествата на работника или служителя извън обективните критерии, заложени от законодателя. Не сочи и не представя както задължителна съдебна практика, така и влезли в сила съдебни решения на отделни съдебни състави.
Ответницата по касационната жалба Н. Р. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. О. от АК-Х., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като не е дадено предварително разрешение от инспекцията по труда при закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, от която ищцата се ползва, към момента на връчването на заповедта за уволнение. Даденото разрешение е общо за хипотезите на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, без конкретизация и изрично за хипотезата на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Освен това съдът е приел, че и извършения подбор по чл. 329 КТ на съкратените щатни бройки за длъжността „технически сътрудник“ е опорочен като е упражнил съдебен контрол на преценката на работодателя по чл. 329 КТ. В. съд се е позовал на трайната съдебна практика, съгласно която при съкращаване на щата, когато се съкращават една или няколко щатни бройки, в задължение на работодателя е да извърши подбор измежду всички заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители, тъй като това е част от правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Целта е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона, което в конкретния случай не е било налице.
Поставените в изложението правни въпроси са от значение за изхода на спора, но същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 291 и чл. 292 ГПК. Така с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК по първите два въпроса, свързани с приложението на чл. 333, ал. 1 КТ, а именно – решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1644/2009 г. на III г.о. и решение № 360 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 30/2009 г., III г.о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, която норма е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г. и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. Установено е по делото, че ищцата към релевантния момент на връчване на заповедта за уволнение /чл. 333, ал. 7 КТ/ се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят може да я уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за конкретния случай. В случая такова предварително разрешение на инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не е дадено, а са дадени две разрешения – общо по чл. 333, ал. 1 КТ и по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, поради което въззивният съд е приел, че не е спазена тази императивна законова норма. Това е така, тъй като закрилните разпоредби с оглед целта им да осигурят закрила на определени категории работници и служители, посочени изчерпателно в чл. 333 КТ, при уволнение на също изчерпателно посочени основания, следва да се прилагат стриктно и формално. Т.е., когато работникът и служителят се ползва със закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, разрешението трябва да бъде дадено конкретно за отделната хипотеза с отчитане на обстоятелствата й. Общо разрешение на инспекцията по труда, важимо за всички хипотези на закрила или за всички основания за уволнение, при които закрилата е приложима, няма. Разрешението е за всеки отделен случай по см. на чл. 333, ал. 1 КТ, за конкретен работник, за конкретно уволнително основание и за конкретна хипотеза на закрила и тъй като в конкретния случай такова предварително разрешение не е било налице, е прието, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно. По третия въпрос – подлежи ли на съдебен контрол оценяването и критериите, които са били определени от работодателя по отношение преценката за качествата на работника или служителя извън обективните критерии, заложени от законодателя, е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, както и при установено намаляване обема на работата, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение, поради което, когато е установено съкращаване на щата и твърденията в исковата молба са за незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, съдът е длъжен да изследва извършен ли е подбор по чл. 329 КТ, както и неговата законосъобразност, както в случая е процедирал въззивният съд. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая дори да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ от работодателя, извършеният подбор по чл. 329 КТ между ищцата и останалите лица, заемащи длъжността „технически сътрудник“ е незаконосъобразен, тъй като са допуснати нарушения, довели до неговото опорочаване.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените материалноправни въпроси изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346 от 30.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 758/2011 г. на Хасковския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 10101/14.12.2011 г. на Агенция „Митници“ [населено място].
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ [населено място] да заплати на Н. Р. И. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: