ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 2012 година
В ИМЕТОНА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 250 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. А. от АК-София, против въззивно решение № 6318 от 25.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 7042/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, VI-Г въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 21.01.2011 г. по гр.д. № 19886/2009 г. на Софийски районен съд, 29 с-в, са уважени исковете с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от С. Г. А. от [населено място], област София срещу касатора, както следва: 900 лв. за транспорт на строителни отпадъци, 420 лв. – стойност на унищожени четири броя плодни дръвчета и сумата от 5 000 евро -върнато капаро по предварителен договор за покупко-продажба, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от противоправно поведение от служители на ответника при извършване на възложената им от него работа.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 51 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, съдът се е произнесъл по правни въпроси от процесуално и материално естество, значими за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото — основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като съдебна практика сочи ППВС № 6/1968 г. относно задължението на гражданския съд за дейното участие в изясняване на действителните права и отношения на страните в гражданския процес, което при действие на ГПК/2007 г./ не намира практическо приложение. Поставените правни въпроси са за приложението на чл. 49 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД; относно начина и реда на прилагане на обезпечението на доказателства; относно задължението на гражданския съд за дейното участие в изясняване на действителните права и отношения на страните в гражданския процес и по приложението на чл. 133 ГПК
Ответникът по касационната жалба С. Г. А. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основания за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 51 ЗЗД, въззивният съд е приел, че вследствие на извършване на строителна дейност в съседния на ищцовия имот от работници на ответното дружество, били унищожени овощните дръвчета в имота на ищеца и била струпана земна маса, което направило имота негоден за ползване и осуетило продажбата му, в резултат на което ищецът върнал на приемателя по сключен предварителен договор за продажбата на имота капаро в двоен размер – 10 000 евро, т.е. в резултат от неправомерните действия на работниците на ответното дружество, на които им е била възложена работата по строителната дейност от него, на ищеца са причинени имуществени вреди, както следва – 900 лв. за транспорт на строителни отпадъци, 420 лв. – стойност на унищожени четири броя плодни дръвчета и сумата от 5 000 евро – върнато капаро по предварителен договор за покупко-продажба. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД, тъй като са налице вреди, виновно причинени на ищеца от лица, на които отговорният по чл. 49 ЗЗД/ответното дружество/ е възложил работа, като тези имуществени вреди са причинени при и по повод възложената работа, поради което е уважил иска в посочения размер.
В контекста на този основен извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, поставените от касатора правни въпроси – за приложението на чл. 49 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД; относно начина и реда на прилагане на обезпечението на доказателства и относно задължението на гражданския съд за дейното участие в изясняване на действителните права и отношения на страните в гражданския процес, са формулирани твърде общо, поради което не се явяват обуславящи изхода на спора, т.е. в случая не е налице главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените по-горе правни въпроси не са от такъв характер. Що се отнася до процесуалноправния въпрос относно приложението на чл. 133 ГПК, е налице задължителна съдебна практика – решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС, I г.о., постановено по гр.д. № 1211/2010 г. в производство по реда на чл. 290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи. В него е прието, че неподаването на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда да събира доказателства по свой почин / напр. да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна, или да съобрази служебно известни му факти от значение за решаване на делото. Това е така, тъй като едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора и не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на който той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На практика в изложението се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6318 от 25.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 7042/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, VI-Г въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 119848/28.12.2011 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: