О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 8.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4250 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Б. от гр. В., чрез пълномощника й адв. Й от АК Велико Т. , против решение № 202 от 07.05.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 338 от 20.08.2007 г. по гр.д. № 1045/2006 г. на Великотърновския районен съд, с което е уважен предявеният от Т. К. К. от гр. В. против Н. Д. Б., Н. Д. М., К. Д. М., Ц. В. С., и четиримата от гр. В., В. С. Н., С. В. С. и Й. В. С., последните трима от гр. Д., област Велико Т. , иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: ПИ № 384/УПИ *, кв. 57 по ПУП на с. Ц. кория, Великотърновска област, с площ от 1600 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, ? ид.ч. от ПИ № 388 /УПИ * кв. 57 по плана на с. Ц. кория, Великотърновска област, с площ от 1110 кв.м., заедно с ? ид.ч. от построената в него жилищна сграда, ? ид.ч. от нива с площ от 1,681 дка, представляваща имот № 0* находяща се в м. “Гробища” в землището на с. Ц. кория, Великотърновска област, ? ид. ч. от нива с площ от 1,801 дка, представляваща имот № 0* находяща се в м. “Ръта” в землището на с. Ц. кория, Великотърновска област, ? ид. ч. от дървопроизводителна горска площ с площ от 20,418 дка, представляваща имот № 2* находяща се в м. “Ливадата” в землището на с. П., Великотърновска област, дървопроизводителна площ с площ от 10,400 дка, имот № 2* представляващ широколистна гора в м. “Дъбравата” в землището на с. М., Великотърновска област, овощна градина с площ от 2,098 дка, представляваща имот № 0* находящ се в м. “Пишмана”, в землището на с. Ц. кория, Великотърновска област. С първоинстанционното решение е отменен нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка № 2, т. І, рег. № 18, дело № 2 от 2006 г. на нотариус Д. Р. , вписана под № 430 в регистъра на НК на Р България, с район на действие ВТРС, с който Н. Д. Б., Н. Д. М., В. С. Н., С. В. С., Й. В. С. и Ц. В. С. са признати за собственици на недвижим имот с площ от 1560 кв.м., представляващ ПИ № 387 /УПИ * в кв. 57 по плана на с. Ц. кория, Великотърновска област, заедно с построената в него жилищна сграда, отменен е нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка № 38, т. І, рег. № 5* дело № 33 от 2006 г. на нотариус Д. Р. , вписана под № 430 в регистъра на НК на Р България, с район на действие ВТРС, в частта, с която Н. Д. Б., Н. Д. М., К. Д. М., В. С. Н., С. В. С., Й. В. С. и Ц. В. С. са признати за собственици на ? ид.ч. от ПИ № 388 /УПИ * в кв. 57 по плана на с. Ц. кория, целият с площ от 1160 кв.м. и е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. Д. Б. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 154 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на Т. К. К., че частният диспозитивен документ – саморъчно завещание от 25.09.2005 г. на Р. Д. К. , не е изготвен /написан и подписан/ от Р. Д. К. , б. ж. на с. Ц. кория, Великотърновска област, починала на 11.10.2005 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но в изложението не е изведен материалноправният въпрос, решен от въззивния съд, който е от значение за изхода на спора. От съдържанието на касационната жалба могат да бъдат изведени следните въпроси: материалноправен – саморъчното завещание може ли да изпълнява ролята на алеаторен договор и процесуалноправен – налице ли е произнасяне по непредявен иск/свръх петитум/.
Ответницата по касационната жалба, Т. К. К. от с. Ц. кория, община В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не изразява становище по нея, както и по основателността на искането за допускане на разглеждането й от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая жалбоподателката обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като няма изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора. Развитите съображения касаят твърдението, че дарственият акт, извършен със саморъчното завещание, по своята същност представлява благодарствен жест и като такъв завещанието играе ролята на възмездна сделка, с която се прехвърля недвижим имот срещу положени в миналото и за в бъдеще грижи за издръжка и гледане. Освен това, с уважаването на иска досежно имотите, съдът се е произнесъл свръхпетитум, като е постановил решение и по отношение на намиращите се в тези имоти сгради, без това да е формулирано изрично в петитума на исковата молба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение подробно и ясно по отношение съдържанието на процесното завещание и значението за неговата валидност на мотивите на завещателя да извърши дарствения акт. Безспорно завещанието е едностранен безвъзмезден акт и съдържащи се в него мотиви за извършването му, не го правят двустраннна възмездна сделка, каквато е договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С други думи, изразяваната от завещателя приживе и извън завещателното разпореждане благодарност към заветника, не прави завещанието възмездна сделка, поради което и не го опорочава. В тази насока, настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд и само следва да се добави, че дори и извършено като благодарствен акт, мотивът за завещателното разпореждане не е противен на закона, на обществения ред и добрите нрави по смисъла на чл. 42, б. “в” ЗН.
Жалбоподателката не е инвокирала процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд, но с оглед твърденията в касационната жалба за произнасяне на съда свръхпетитум, настоящата инстанция счита, че следва да се произнесе и по този въпрос.
В тази връзка жалбоподателката не е представила съдебни решения на ВКС или на съдилищата в страната/влезли в сила/, по които въпросът за произнасянето на съда по петитума на исковата молба, да е решен в противоречие с обжалваното решение. Цитирането на съдебни решения, без тяхното представяне, е некоректно и не следва те да бъдат обсъждани. Независимо от това, настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че непълнотата в петитума относно непосочването на сградите, изградени в процесните дворни места, се явява пропуск, който се запълва от обстоятелствената част на исковата молба, от съдържанието на процесното саморъчно завещание, както и от направеното искане в петитума за отмяна на констативните нотариални актове по обстоятелствената проверка, които касаят дворните места и намиращите се в тях сгради.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и касационната жалба да се разглежда по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 07.05.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: