Р Е Ш Е Н И Е
№ 661
София, 12.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гр. отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 4319 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. к. ”Д”, с. Д., Пловдивска обл. срещу въззивно решение № 446 от 11.02.2008 год. по гр.д. № 485/2006 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 27.03.2006 г. по гр.д. № 563/2004 г. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които е обявен за нищожен договор от 5.11.1996 г., сключен между М на з. и хранителната промишленост, гр. С. и С. “АТ- К. – К. , К. ,Чанов и сие” гр. К. за продажба на недвижим имот, представляващ парцел **** на обект “О” на ТКЗС в ликвидация, с. Д., Община К. състоящ се от 114 312 кв.м.; с която е признато за установено, че ЗК “Д” е собственик на 51% от О. комплекс състоящ се от два блока оранжерии с обща площ от 59 682 кв.м., едноетажна масивна сграда със застроена площ от 900 кв.м.- склад с канцеларии, едноетажна масивна сграда с площ от 262.7 кв.м.- мазутно стопанство, едноетажна масивна сграда с площ от 72.28 кв.м.- агрегатно с трафопост, едноетажна масивна сграда с площ 48.60 кв.м.-кантар, изградени върху имот № 177 с площ от 114 312 кв.м., находящ се в землището на с. Д., м. “Г”, община К., обл. Пловдив и събирателното дружество е осъдено да предаде на кооперацията владението на имота, с която събирателното дружество е осъдено да заплати на кооперацията обезщетение за ползване на 51% от имота в размер на сумата 453 524 лв., за периода 1.08.1999 г. до 1.08.2004 г. и разноски в размер на 22 981 лв., и в тези части е постановено ново, с което исковете са отхвърлени. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответникът по касационната жалба С. “А”, гр. К. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. М. на з. и г. , гр. С. не е подало писмен отговор.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218 в, ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд, действайки като въззивна инстанция е отменил решението на Пловдивския окръжен съд в частите, с които са били уважени предявението от ЗК “Д” с. Д., срещу С. “А”, гр. К. искове по чл.108 ЗС, чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД и е постановено ново, с което тези искове са отхвърлени.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцовата к. , настоящ жалбоподател не е доказала активната си материалноправна легитимация, а именно правото на собственост върху имота, предмет на ревандикационния иск. При решаване на основания спор по делото, а именно кой е носител на правото на собственост върху процесния оранжериен комплекс въззивният съд е приел, че ответното дружество е титуляр на правото на собственост в обем 51/100 ид.части, които са предмет на ревандикация, както и че жалбоподателя не притежава никакви собственически права върху комплекса. Изложил е съображения, че с протокола от 12.05.1996 г., с който представителите на правоимащите по § 29 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са предоставили комплекса на жалбоподателя и с договора от 22.05 1996 г. не е прехвърлено правото на собственост на кооперацията, тъй като липсва нотариална заверка на подписите на лицата, които са ги сключили. Въз основа на тези доказателства е извел извод, че те не легитимират жалбоподателя като собственик на комплекса. Приел е, че с договора за покупко-продажба от 30.07.1996 г. сключен между представителите на правоимащите по §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ като продавачи и кооперацията и дружеството, като купувачи е прехвърлено правото на собственост върху комплекса, като жалбоподателя е станал собственик на 49% ид.части , а ответното дружество на 51% ид.части. Затова предявеният от жалбоподателя иск за предаване владението на собствените на ответното дружество 51% ид.части от оранжерийния комплекс, като неоснователен е отхвърлен. С оглед приетото от въззивния съд, че правото на собственост в обем на 51% ид.ч. върху процесния имот е придобито чрез правна сделка, която е породила вещноправно действие съдът е приел, че не следва да се обсъжда възражението на ответното дружество, че ако не е собственик на основание договора е придобило процесната част от имота на основание упражнявано от него добросъвестно владение.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Неправилно въззивният съд е приел, че с договора от 30.07.1996 г. ответното дружество е придобило правото на собственост върху 51 % ид.ч. от оранжерийния комплекс. Договорът, на който ответното дружество основава правата си е сключен след като ищцовата к. –жалбоподател е придобила правото на собственост върху същия. Съгласно чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ вр. § 29, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ в редакцията към момента на подписване на протокола от 12.05.1996 г. земеделската к. е придобила правото на собственост. От данните по делото е видно, че упълномощените по реда на § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от Общото събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ при заличеното ТКЗС са продали на ищцовата к. оранжерийния комплекс. На основание взето решение на ОС на правоимащите от 14.03.1996 г. за разпределение на имуществото на ТКЗС в ликвидация по см. на чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ предмет на продажба е оранжерийния комплекс. Посочено е, че част от цената се изплаща с талони, а останалата част ще заплати купувачът ЗС “Д” в срок до 31.07.1996 г. Представена е и ф-ра № 23 от 30.07.1996 г. по която като купувач се сочи кооперацията. Видно от същата стойността на оранжерийния комплекс е заплатена, както следва: 5 339 752 лв. чрез талони по опис, 6 366 834 с платежно нареждане и 51 619 лева в брой. От тези данни следва, че кооперацията е определена за купувач и оранжерийният комплекс е разпределен на последната от лицата по § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Към датата на подписване на протокола – 12.05.1996 г. от лицата по § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и представител на кооперацията, с който комплекса е прехвърлен на последната не е имало законово изискване за нотариална заверка на подписите на страните, поради което договорът следва да се счита сключен към този момент. Към този момент писмената форма е била достатъчна за действителността на сключения договор. Нотариалната заверка на подписите на страните, като форма за действителност на този договор е въведена по – късно с изменението на § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.79 /96 г./. Затова с договора от 30.07.1996 г. на ответното дружество не е прехвърлено правото на собственост върху 51% ид.ч., тъй като имуществото вече е било разпределено на земеделската к. , и за да се прехвърли част от правото на собственост на ответното дружество, то трябва да е сключен договор между кооперацията и дружеството, а такъв не е сключен, нито се твърди да е сключван.
Предвид на тези съображения съдът в настоящия състав намира, че ответното дружество не е титуляр на правото на собственост на 51% ид.ч. от процесния оранжериен комплекс на основание договор за покупко-продажба от 30.07.1996 г. Това налага заявеното от него възражение, че е собственик на тази част на основание добросъвестно владение по чл.79, ал.2 ЗС да бъде разгледано. Тъй като въззивния съд не е обсъдил това възражение, предвид приетото от него, че дружеството е собственик на деривативно основание- правна сделка, решението ще следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който като инстанция решаваща спора по същество ще следва да разгледа посоченото възражение.
От отговора на този въпрос е поставен в зависимост изхода на делото по иска с правно основание чл.108 ЗС, както и изхода на делото по иска за прогласяване нищожност на сключения между ответното дружество и Министъра на з. и хранителната промишленост на 5.11.1996 г. договор за продажба на недвижим имот, състоящ се от 114 312 кв.м. държавна земя- парцел **** на обект “О” на ТКЗС /л./ с. Д., върху който е изграден оранжерийния комплекс и обслужващите го сгради, предмет на иска по чл.108 ЗС. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди представения договор за съвместна дейност, сключен между кооперацията и дружеството и да даде отговор същият прекратен ли е или не, от което зависи изхода на делото по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, който е функционално свързан и с изхода на делото по чл.108 ЗС.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска на кооперацията за признаване за установено, че е собственик на 51% ид.ч. от О. комплекс и за осъждане на ответното дружество да предаде владението на тази част на основание чл.108 ЗС, с която е отхвърлен иска на кооперацията за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, сключения на 5.11.1996г. договор между дружеството и М. на з. и хранителната промишленост за продажба на 114 312 кв.м. държавна земя, върху която е изграден оранжерийния комплекс, с която е отхвърлен иска на кооперацията за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за ползване на оранжерийния комплекс без основание, за периода 1.08.1999 г. до 1.08.2004 г. в размер на сумата 453 524 лв., на основание чл.59 ЗЗД, както и в частта за разноските следва да се отмени, като делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При този изход на делото не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 446 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 485/2006 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ЗК “Д”, с. Д., Пловдивска обл. срещу С. “АТ- К. – К. , К. ,Чанов и сие” гр. К. искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска на ЗК “Д”, с. Д. срещу СД” АТ- К. К. , К. , Ч. и сие”, гр. К. и М. на з. и г. за обявяване за нищожен договор от 5.11.1996 г. сключен между ответниците, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, в частта за разноските.
Връща делото в отменена част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: