О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София 16.05.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 574 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. И., чрез процесуалния му представител адв. Ч от АК П. срещу въззивно решение № 23/20.01.2009 г. по гр.дело № 932/2008 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение на П. районен съд по гр.дело № 480/2006 г., с което е признал по иска, предявен от З. А. М. против касатора Г. К. И., че вследствие на трансформация на лични средства правата върху апартамент, находящ се в гр. П., ул.”Пловдивска” № 82, ет.5,ап.15 със застроена площ от 63.94 кв.м., ведно с избено помещение № 15 са 10452/13452 ид.части за З. М. и 3000/13452 ид.части и е прието за установено, че вследствие на трансформация на лични средства, придобитият по време на брака между страните лек автомобил марка „Л” с рег. № Р* е лична собственост на З. М.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Г. И. мотивира съществения процесуалноправен въпрос с необсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните, разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са решения № 1041/01.07.99 г. на ВКС по гр.д. № 340/99 г. V г.о., решение № 1488/08.11.99 г. на ВКС по гр д. № 814/99 г. V г.о., решение № 336/24.04.2000 г. на ВКС по гр.д. № 855/99 г. I г.о.
Ответницата по касация З. А. М., чрез процесуалния си представител адв. Г. П. в писмен отговор е изразила становище за липса на визираните предпоставки в чл. 280,ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени предявени искове по чл. 21,ал.1 и 2 от СК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос за необсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните не е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че вследствие трансформация на лични средства правата върху апартамент, находящ се в гр. П., ул.”Пловдивска” № 82 със застроена площ от 63.94 кв.м. за ответницата по касация З. М. са 10452/13452 ид.части, а за касатора Г. К. И. са 3000/13452 ид.части, съответно вследствие на трансформация на лични средства, придобитият по време на брака между страните лек автомобил марка”Л” с рег. № Р* е лична собственост на З. М. Съдът е направил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи, като е упражнил суверенното си право да кредитира показанията на определена група свидетели, при наличие на противоречие в събраните свидетелски показания и е приел, че исковите претенции са основателни. Дали е правилен извода за основателност на исковете е въпрос по съществото на спора и представлява основание за обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК, но не и за допустимост на същото съгласно чл. 280,ал.1 от ГПК. Решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика, съобразно която съдът е длъжен да обсъди релевантните към предмета на спора доказателства по свое вътрешно убеждение и да направи свои правни изводи, поради което не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице основанието, предвидено в чл. 280,ал.1, т.1 от ГПК – същественият процесуалноправен въпрос да е решен в противоречие с константната практика на ВКС.
В изложението касаторът се позовава на наличието на противоречва съдебна практика. Разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения/най-малко две на брой/ по граждански дела по съществения правен въпрос, който е предмет делото. Жалбоподателят не е посочил влезли в сила най-малко две на брой съдебни решения по граждански дела на съдилищата по съществения правен въпрос, който е предмет на делото. В цитираните решения на ВКС липсва противоречиво разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос, който е предмет на настоящото дело. Поради това съдът намира, че не е налице това основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК.
Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 280,ал.3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона по смисъла на текста е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, за което няма данни в случая. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Като взема предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на П. окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК ВКС, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 23/20.01.2009 г. по гр.дело № 932/2008 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: