О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр. София 5.06.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 654 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от А. С. С., чрез адв. Ст. С. срещу решение № 35/13.02.2009 г. по гр.дело № 3683/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.10.2008 г. по гр.дело № 553/2008 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против А. за х. с увреждания искове с пр.осн.чл.224,ал.1 от КТ за сумата 27 800 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от общо 358 сдни за периода от 01.06.1999 г. до 03.12.2007 г., заедно със законната лихва от 08.01.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 200 лв. мораторна лихва върху главницата от 27 800 лв. за времето от 03.12.2007 г. до 08.01.2008 г.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на съществен материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение, а именно приложението на хипотезата на чл. 224,ал.1 от КТ в случаите, когато работникът е бил без работа, поради уволнение, признато за незаконно с влязло в сила решение от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Основанието за допустимост на касационно обжалване, посочено от жалбоподателя е по чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК – същественият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „А” гр. С., чрез изпълнителния директор М в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките, визирани в чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искове с пр.осн.чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че обжалваемият интерес е над 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос касае приложението на чл. 224,ал.1 от КТ относно правото на работника на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът е бил без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от датата на уволнението до възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по този съществен материалноправен въпрос. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване в случая не е налице допълнителното условие по т. 3 на същата разпоредба – посоченият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание е налице тогава, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Изводите на въззивния съд за неприложимост на чл. 224,ал.1 от КТ, когато работникът не е работил по трудово правоотношение за времето от датата на уволнението до отмяната му и възстановяването на работа са постановени след преценка на конкретните факти по делото и съобразяване с разпоредбите на чл. 354,т.1 от КТ. В текста на чл. 224,ал.1 от КТ ясно е посочено кога възниква право на работника да получи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск и в какъв размер. Ясен е и текста на чл.351 от КТ относно трудовия стаж и чл.354, ал. 1, т. 1 от КТ, установяващ законова фикция, според която при отмяна на незаконно уволнение за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение от уволнението до отмяната му. Трайно установена е съдебната практика за правото на обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за периода от време от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работа, с която обжалваното решение е съобразена и не се налага промяната й. Поради изложеното поддържаните доводи от касатора във връзка с посочените по-горе материалноправни въпроси, макар и да са съществени не са от значение за изхода на спора.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 35/13.02.2009 г. по гр.дело № 3683/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: