Р Е Ш Е Н И Е
№ 804
София, 1.12. 2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 1204/ 2009 г.по описа на ІІІ-то г.о. на ВКС.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. срещу въззивно решение № 399 от 14.12.2007г. по гр.д. № 1019/2004 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 181 от 7.07. 2004 г. по гр.д. № 1546/2003 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и чл.109 ЗС. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Б. В. М. в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно. Ответницата И. М. М. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
С въззивното решение съдът е оставил в сила решението на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Г. К. искове срещу Б. В. М. и И. М. М. за разпределение ползуването на дворно място с площ от 355 кв.м., за което е отреден УПИ *Х-4424, кв.326 по плана но гр. П., както и за осъждане на Б. и И. М. да премахнат за своя сметка построената от тях пътека в същия имот.
За да отхвърли искът по чл.32, ал.2 ЗС съдът е приел, че с оглед установените права на собственост на касатора-ищец в съсобствения с ответниците недвижим имот в по-малък обем от претендираната 1/2 ид.ч. и съществуващото на място реално съотношение на ползваните от страните части не следва да се допуска разпределение на ползването на имота.
Този извод на съда за неоснователност на иска съответствува на събраните по делото доказателства.становено е от доказателствата по делото, че с нот.акт № 189/1978 г. касаторът е закупил 183 /540 ид.ч. от парцел ****, кв.107 по плана на гр. П., за който с последващите регулационни изменения на плана на града е отреден УПИ *Х-4424, кв.326.становено е също така, че през 1981 г. фактически е извършено разпределение на ползването на дворното място с поставената от касатора телена ограда, която съществува на място. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че от процесния поземлен урегулиран имот с площ от 360 кв.м. касаторат ползва реално 181 кв.м.
При тези данни изводът на въззивния съд за неоснователност на иска за разпределение ползването на съсобственото между страните дворно място е правилен. Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползуването на общия имот. В настоящия случай ползването на дворното място е такова каквото е установено от касатора с поставената от него телената ограда през 1981 г., т.е. то е трайно установено, а правата на касатора в съсобствеността не са се променили. По делото не е установено правото на собственост да е в обем по-голям от придобитото с нот.акт № 189/1978 г., поради което не може да се приеме, че частта която той реално ползва, а именно 181 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 360 кв.м. не съответства на правото му на собственост. Касаторът може да търси защита само на своите идеални части, а в случая реалното ползване на мястото съответства на неговите ид. части. След като ползваната от него реална част от дворното място съответства на правата му в съсобствеността, оплакването че съдът не е взел предвид представеният по делото протокол по гр.д. № 358/1996 г. на ПРС за постигна между ответниците и трети лица спогодба, в който ид. част на ответниците била по- малка от приетото от съда не налага извод, че правата на касатора са в по-голям обем.
За да остави в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. срещу Б. и И. М. иск за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка изградената от тях пътека в дворното място, въззивният съд е приел, че по делото не установено ответниците да са я изградили, както и тя да пречи на упражняване правото на собственост на ищеца.
Изводът на въззивния съд, че съществуващата пътека не пречи на касатора да упражнява правото си на собственост върху терена по см. на чл.109 ЗС, както и че не е доказано същата да е изградена от ответниците е изведен от установените по делото факти. Касаторът-ищец в първоинстанционното производство не е доказал, че тя е изградена от ответниците, нито че съществуването й върху мястото ограничава правото му на собственост или му пречи да го упражнява. Оплакването, че не са обсъдени събраните по делото гласни доказателства, с които бил установен факта на изграждането на пътеката от ответниците е неоснователно. От събраните по делото доказателства е установено само, че пътеката е изградена преди касаторът да закупи ид.част от дворното място.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А въззивно решение № 399 от 14.12.2007 г. по гр.д. № 1019/2004 г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: