О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София 26.05.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 596 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.288, вр.чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК по подадена касационна жалба от Б. В. А., чрез адв. Ст. Д. от гр. В. срещу решение № 914/22.07.2008 г. по гр.дело № 396/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 825/21.03.2007 г. и решение № 3385/21.11.2007 г., постановено по гр.дело № 5475/2004 г. на Варненския районен съд. С решение № 825/21.03.2007 г. по гр.дело № 5475/2004 г. на Варненския районен съд са отхвърлени исковете на Б. В. А. против К. П. М. и Г. Ангелова Б. за приемане за установено, че ответникът като подбудител, а ответницата като извършител на 01.08.1994 г. са го набедили пред надлежен орган на власт – Варненска районна прокуратура, че чрез използване на неистински частен документ – запис на заповед с авалат „Исткооп” ООД гр. В. пред СИС на ВРС е направил опит да получи неправомерно сумата от 270 000 лв./неденоминирани лв./ при 20% месечна лихва, като са представили неистински документи, уличаващи го в извършване на същото престъпление, с което двамата ответници са извършили престъпление по чл. 286,ал.1,пр.1 и 2 от НК. Със същото решение е отхвърлен иска на Б. В. А. против К. П. М. за признаване за установено, че през втората половина на 1993 г. е въвел в заблуждение ищеца, че ще уреди по предвидения от закона ред ищецът да стане съдружник в „Исткооп” ООД дружество, на което ответникът е бил собственик и управител към същия период за осъществяване на съвместна търговска дейност, като за целта е получил сумата от 270 000 лв./неденоминирани лева/, представляваща равностойността на 4000 щатски долара, като в последствие не му ги е върнал, въпреки, че не е изпълнил обещанието си – престъпление по чл.211,пр.1 от НК, вр.чл.209 от НК. С решение № 3385/21.11.2007 г. по гр.дело № 5475/2004 г. на Варненския районен съд е отхвърлена подадената от Б. А. Молба за допълване на решение № 825/21.03.2007 г., постановено по гр.дело № 5475/2004 г. на ВРС, като неоснователна.
В изложение за допускане на касационно обжалване – вх. № 37639/19.09.2008 г. и вх. № 8905/17.03.2009 г. касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 от ГПК. Твърди, че същественият правен въпрос е допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, нарушение на разпоредбите на чл. 222 от ГПК/стар/ относно задължителната сила на влязло в сила определение по чнд № 4977/2003 г. на Варненския районен съд, с което е потвърдено постановление от 01.12.2003 г. на прокурор от ВРП, с което е прекратено наказателното производство по сл.дело № 2185/94 г., водено срещу касатора, недопустимост на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение на ВРС по чл. 193 от ГПК/отм./.
Ответниците по касация К. П. М. и Г. Ангелова Б. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по неоценяеми искове намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Касаторът Б. В. А. не е формулирал точно и мотивирано същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен при наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280,ал.1,т.1-3 от ГПК. Поддържаните нарушения на материалния закон, нарушение на разпоредбите на чл. 222 от ГПК/стар/, недопустимост на постановено решение по реда на чл.193 от ГПК/отм./ са основания за касационно обжалване по чл. 281,т.1 и т.3-та от ГПК и не представляват основания за допускане до касационно обжалване. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос винаги е специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правната аргументация на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, доводите на касатора за неправилно възприети факти, за допуснати нарушения от въззивния съд на материалния закон, за нарушения на разпоредбите на чл. 222 от ГПК/отм./, за неправилни изводи за неоснователност на исковете с пр.осн.чл.97,ал.4 от ГПК/отм./ не налагат извода за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят е приложил към изложението решения на ВКС както следва – ТР № 20/02.03.1968 г. на ОСГК на ВС, което третира въпроса против кои лица следва да бъде предявен искът по чл. 97, ал.4 от ГПК/отм./ и решение № 456/18.05.2000 г. на ВКС по н.дело № 435/99 г. относно давността при вземания от непозволено увреждане. В настоящият случай обжалваното решение не противоречи на практиката, установена с ТР № 20/02.03.1968 г. на ВК, а решение № 456/18.05.2000 г. на ВКС по дело № 435/99 г. не е постановено по аналогичен казус. Поради това съдът намира за недоказана поддържаната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по т.1 на ал.1 на чл. 280 от ГПК – същественият правен въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на горното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 914/22.07.2008 г. по гр.дело № 396/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: