Р Е Ш Е Н И Е
№664
София, 20.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 1026/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д. от гр. Д., чрез процесуалния му представител адв. Б от АК – С. , против въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 343 от 29.11.2007 г., постановено по гр. д. № 175/2007 г., с което е отменено решение № 296 от 14.02.2007 г. на Д. районен съд, постановено по гр.д. № 266/2005 г., и е уважен предявеният иск за собственост, с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Б. С. Д., по иска на Д. лесничейство гр. Д., че Държавата е собственик на следните имоти : имот № 1* с площ от 5, 852 дка в м. „К”; имот № 1* с площ от 3,435 дка в м. „К”; имот № 1* с площ от 0,812 дка в м. „К” и имот № 1* с площ от 11,000 дка в м.”К”, всички в землището на гр. Д., като го е осъдил да предаде на Д. лесничейство гр. Д. владението на тези имоти. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните задължителни указания.
Ответникът по жалбата, Д. лесничейство гр. Д. чрез процесуалния си представител адв. И от АК С. в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ е изразил становике за неоснователност на касационната жалба.
Контролиращите страни Д. а. по горите и М. на р. р. и благоустройството не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявен е от Д. лесничейство гр. Д., чийто правоприемник по силата на § 81 от ПЗР към ЗИД на Закона за горите е Д. горско стопанство – Д. , ревандикационен иск срещу Б. С. Д. , с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че Държавата е собственик на следните недвижими имоти, част от Д. горски фонд, а именно : имот № 1* с площ от 5, 852 дка в м. „К”; имот № 1* с площ от 3,435 дка в м. „К”; имот № 1* с площ от 0,812 дка в м. „К” и имот № 1* с площ от 11,000 дка в м.”К”, всички в землището на гр. Д., и за осъждането му да предаде владението им. С решение № 296 от 14.02.2007 г., постановено по гр.д. № 266/2005 г., Девинският районен съд е отхвърлил иска, като е приел, че процесните горски имоти са били възстановени на ответника като наследник на М. М. М. от О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, на основание § 9, ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ. По жалба на ищеца, с решение № 343 от 29.11.2007 г., постановено по гр. д. № 175/2007 г. на Смолянския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявеният иск за собственост, с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Б. С. Д., по иска на Д. лесничейство гр. Д., че Държавата е собственик на следните имоти : имот № 1* с площ от 5, 852 дка в м. „К”; имот № 1* с площ от 3,435 дка в м. „К”; имот № 1* с площ от 0,812 дка в м. „К” и имот № 1* с площ от 11,000 дка в м.”К”, всички в землището на гр. Д., и ответникът касатор е осъден да предаде на Д. лесничейство гр. Д. владението на тези имоти. Във въззивното решение е прието, че по заявление на ответника като наследник на М. М. М. , с Протокол № До-8/30.08.2000 г. Областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, на основание § 9, ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ е постановила признаване правото на възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд за землище Д. , като в т. 68 от това решение е признато право на възстановяване правото на собственост на наследниците на М. М. , в размер общо на 21, 1 дка. Въз основа на това протоколно решение е издадено и решение № 506/10.05.2001 г. на ПК – Д. Извършвайки косвен съдебен контрол на решението на П. комисия/сега Общинска служба „З”/, съдът е приел, че това решение е незаконосъобразно, тъй като не са били налице изискванията на специалния закон за реституиране на процесните имоти – ЗВСГЗГФ.становено е, че по заявление на ответника касатор, в качеството му на наследник на М. М. , с решение № 506/10.05.2001 г. ПК Д. , въз основа и на протоколно решение на О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, му е възстановила правото на собственост върху процесните имоти, в които той е бил въведен във владение с Протокол № 25/29.05.2001 г.
Въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ не е изпълнила надлежно предвидената законова процедура. Със З. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД 46-1652/25.10.1999 г. е определен съставът на тази комисия за област С. като представител на Д. лесничейство е включен инж. Я, а участвалото лице при вземане на протоколно решение № До-8/30.08.2000 г. е С. П. , който го е подписал, поради което това решение се явява постановено от незаконен състав. Както това решение на областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, така и последващото решение на ПК Д. от 10.05.2001 г. е постановено в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, тъй като процесните гори не са били одържавени по законите, изброени по чл. 2, ал. 1 от този закон. Процесните гори винаги са били държавна собственост с яйлашки произход и за тях е неприложим ЗВСГЗГФ, в който смисъл са и заключенията на изслушаните специализирани лесотехнически експертизи. В този смисъл е изразил и особеното си мнение членът на комисията инж. С, останалите членове на която не са отчели този факт. Правилен е изводът на съда, че ПК Д. с решение № 506/2001 г. е нарушила разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, която предвижда възстановяване правото на собственост на лицата по ал. 1/лицата, които не притежават документи за собственост/, да се извърши в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с П. на МЗДИ по чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. или други налични документи и/или картен материал, което в случая не е спазено, тъй като е извършено възстановяване на гори, които винаги са били държавна собственост. Съобразявайки изложеното, ведно с констатациите на вещите лица по извършените, неоспорени и приети експертизи, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че процесните имоти не са били земеделски такива, не са били земеделски земи в горския фонд, а още към 1922 г. са представлявали гора, попадаща в яйлаците на Д. землище, върху които яйлаци е имало само сервитутно право на паша и водопой, че в това землище никога не е имало частни гори и респ. не е имало отчуждаване и национализиране. С оглед на това и при липсата на доказателства наследодателят на ответника – да е бил собственик на процесните имоти, при установено владение на процесните имоти от страна на касатора, правилно въззивният съд е приел, че ревандикационният иск на Д. лесничейство – Д. , се явява основателен и доказан.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Предявен е иск, с правно основание чл. 108 ЗС като за уважаване на ревандикационния иск следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. Настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че ищецът е доказал в производството пред въззивния съд, че Държавата е собственик на процесните имоти, които се владеят без правно основание от ответника. В тази връзка се явяват неоснователни касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на собственост на касатора върху процесните горски имоти е оспорено от ищеца в хода на първоинстанционното производство и поддържано в хода на процеса и пред въззивния съд, поради което в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, съдът се е произнесъл по него, извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Неоснователен е доводът, че решението на поземлената комисия съставлява стабилен административен акт, поради което е следвало да бъде зачетено от съда без да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на поземлената комисия удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, но това решение няма конститутивен ефект. При оспорване на неговата материалноправна законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението следва да докаже, че собствеността е била придобита чрез признатите от закона придобивни способи. Ищецът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението на поземлената комисия и би могъл да се се защити от материалната му незаконосъобразност само в гражданския процес относно правото на собственост върху същите земеделски земи. При въведеното от ищеца възражение, ответникът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост, респ. правата на наследодателя си по отношение на процесните имоти с оглед признаване на материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия, от което черпи собственически права, каквото доказване по делото не е проведено.
Установяването на правото на собственост на ищеца върху имотите, предмет на равандикационния иск обуславя основателността му, поради което въведените с касационната жалба доводи срещу противопоставените им от ответника права върху имота не следва да бъдат обсъждани.
Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл. 108 ЗС, както и съответните разпоредби от ЗВСГЗГФ към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.
Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски пред касационната инстанция на основание чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./, в размер на 100 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 343 от 29.11.2007 г., постановено по гр. д. № 175/2007 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. С. Д. от гр. Д. да заплати на Д. горско стопанство Д. деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :