О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 9.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 560/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. И. от гр. Я., срещу разпореждане № 221 от 19.08.2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба с вх. № 5241/23.06.2009 г. срещу определение № 122/01.06.2009 г. по ч.гр.д. № 98/2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 142/14.04.2009 г. по гр.д. № 167/2009 г. на Сливенския окръжен съд за прекратяване производството по делото като недопустимо. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в законоустановения срок касаторът не е отстранил нередовността на частната касационна жалба според дадените указания по реда на чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, я е върнал.
Разпореждането е законосъобразно.
Срещу определение № 122/01.06.2009 г. по ч.гр.д. № 98/2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд е постъпила частна касационна жалба с вх. № 5241/23.06.2009 г. от И. Д. И.. С разпореждане № 189 от 28.07.2009 г., в изпълнение указанията на Върховния касационен съд, дадени с разпореждане № 306 от 23.07.2009 г., въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба като нередовна, с указания в едноседмичен срок от съобщението, жалбоподателят да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изпълнение указанията на съда, в срок е представено изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване с вх. № 6919/17.08.2009 г./с дата на пощенското клеймо 14.08.2009 г./, депозирано от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г от АК- Я. , с което са отстранени част от недостатъците на частната касационна жалба, но изложените основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени бланкетно – не е формулиран правния въпрос от значение за изхода на спора, а е посочено, че се касае до „съществен материалноправен въпрос, свързан с преценката относно прилагането на разпоредбата на чл. 489, ал. 1 ГПК, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС/без да се посочи такава/ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Правилно въззивният съд е приел, че касаторът, не е отстранил нередовността на частната касационна жалба въпреки дадената му възможност затова от въззивния съд, поради което следва да се приложат последиците на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като частната касационна жалба бъде върната. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК визира наличие на формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който да е разрешен, както следва : т. 1. в противоречие с практиката на ВКС/Постановления на ВС и Тълкувателни решения на ВКС/, които следва да бъдат представени или най-малкото посочени в жалбата, т. 2. разрешаван противоречиво от съдилищата – противоречиви, влезли в сила съдебни актове по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, на различни съдилища, които следва да бъдат приложени към жалбата и т. 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, кумулативно дадени, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
Тъй като жалбоподателят не е отстранил посочените по-горе нередовности на частната касационна жалба в указания срок, правилно въззивният съд я е върнал като нередовна.
Следва се отбележи обаче, че в случая обжалваното определение № 122/01.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 98/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 142 от 14.04.2009 г. по ч.гр.д. № 167/2009 г. на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на И. Д. И. срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 436 и сл. ГПК, като недопустимо, е окончателно и не подлежи на касационен контрол. Съобразно разбирането, дадено в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по гр.д. № 3/2005 г. на ОСГК и ТК, функционално компетентен да разгледа частна жалба срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжен съд по обжалване на действия на съдебния изпълнител, е съответният апелативен съд, като неговото определение е окончателно. Посоченото разрешение е прието при действието на ГПК от 1952 г., но за настоящия съдебен състав липсва съмнение, че то е приложимо и за частните жалби, подадени срещу преграждащи определения на апелативния съд след 01.03.2008 г., тъй като законодателят е възприел отново принципа за едноинстанционност на производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Това е така, тъй като контролът за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител е предоставен на съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт. При прекратяване на образуваното пред окръжния съд производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител по правилата на функционалната компетентност апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. По силата на чл. 274, ал. 2 ГПК, ВКС разглежда частни жалби само срещу определения, преграждащи по нататъшното развитие на делото, постановени за първи път от въззивен съд. Компетентността на ВКС съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК е за актове, подлежащи на триинстанционен контрол, какъвто не е регламентиран за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Т.е. определението на апелативния съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение на окръжен съд за прекратяване на производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на контрол пред ВКС, в какъвто смисъл определението на Бургаския апелативен съд № 122 от 01.06.2009 г. по ч.гр.д. № 98/2009 г. в частта му, с която е постановено, че подлежи на касационно обжалване пред ВКС в седмичен срок, е неправилно.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 221 от 19.08.2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 5241/23.06.2009 г. на И. Д. И. от гр. Я., срещу определение № 122/01.06.2009 г. по ч.гр.д. № 98/2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :