Р Е Ш Е Н И Е
№ 807
София, 27.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 1559/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. Ф. Х. от гр. К., против въззивно решение № 256 на Кърджалийския окръжен съд от 07.12.2007 г., постановено по в.гр. дело № 305/2007 г., с което е оставено в сила решение № 106 от 23.06.2007 г. на Кърджалийския районен съд, постановено по гр.д. № 98/2007 г., с което са уважени предявените от Г. Ф. Х. и Т. К. Х., и двамата от гр. К., против В. Ф. Х. и С. Ц. П. от гр. К., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението на ? ид. част от недвижим имот, представляващ югозападната част от приземен етаж, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ 67,75 кв.м, намиращ се в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. “. № 13, построена в УПИ * в кв. 40 по плана на гр. К. при граници: североизток-улица, северозапад-УПИ * с пл. № 7* югоизток УПИ * с пл. № 715 и югозапад УПИ *Х с пл. № 7* за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договор за покупко-продажба на същия имот, материализиран с нот. акт № 76, т. ІІ, рег. № 3* д. № 361 от 2002 г. на Н. К. Д. , с район на действие Кърджалийски районен съд. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
Ответниците по жалбата, Г. Ф. Х. и Т. К. Х., чрез повереника си адв. С от АК- П. , оспорват жалбата.
Ответницата по жалбата, С. Ц. П. от гр. К., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са от Г. Ф. Х. и Т. К. Х. против В. Ф. Х. и С. Ц. П. , конституирана в производството пред КРС като ответник по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК, обективно и субективно съединени искове – с правно основание чл. 108 ЗС – за предаване на владението на гореописания недвижим имот и с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на същия имот, материализиран с нот. акт № 76, т. ІІ, рег. № 3* д. № 361 от 2002 г. на Н. К. Д. , с район на действие Кърджалийски районен съд. С решение № 106 от 23.06.2007 г., постановено по гр.д. № 98/2007 г., Кърджалийският районен съд/КРС/ е уважил исковете, като е приел, че ищците са собственици на ? ид.част от приземния етаж по силата на учредено им право на строеж, а договорът за покупко-продажба на ? ид.част от този етаж, обособена в самостоятелно жилище, без да отговаря на нормативните изисквания за такова, по който купувачи са ответниците, е нищожен поради противоречие със закона – чл. 202 ЗУТ. По жалба на ответника В. Ф. Х., с решение № 256 от 07.12.2007 г. по в.гр.д. № 305/2007 г. Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е възприел и доразвил изводите на КРС.
Въззивното решение е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищците следва да докажат, че са собственици на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание.
Настоящата инстанция приема за правилен извода на въззивния съд, че предвид събраните по делото доказателства е установено, че страните са собственици на ? ид. част от приземния етаж и ? от общите части на сградата, по силата на учредено им право на строеж, като собственици на останалата ? ид. част от приземния етаж и от общите части на сградата са били Ф. Д. Х. и съпругата му С. Г. Х. Последните приживе са прехвърлили чрез договор за покупко-продажба, оформен с атакувания нот. акт, на сина си В. Х. , първия ответник, тяхната ? ид. част от приземния етаж, обособена в спорното жилище. Правилен е изводът на въззивния съд, че имотът, предмет на договора за продажба като обект, находящ се в приземен етаж, не отговаря на строителните изисквания за самостоятелно жилище и не може да бъде обект на правна сделка – чл. 202 ЗУТ, тъй като правни сделки за прехвърляне на реално определени части могат да се извършват само ако обособените части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, което се удостоверява от общинската администрация. В тази насока е възприето заключението на изслушаната пред въззивния съд техническа експертиза на вещото лице инж. К, съгласно което е установено, че не съществуват одобрени инвестиционни проекти, както и проектна документация в общинския архив за преустройството на процесния имот, в какъвто аспект е и представеното удостоверение № 94-А-311-4/23.05.2007 г. на община К., поради което е правилен изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че удостоверение № 1781/12.07.2002 г. на община К. не удостоверява обстоятелствата по чл. 202 ЗУТ. Тъй като договорът за продажба е извършен в нарушение на тази законова норма, същият като противоречащ на закона се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Следователно, транслативният ефект на продажбата, целен с атакуваната сделка, не е настъпил, поради което ищците се явяват собственици на ? от процесния имот. Правилен е и изводът на въззивния съд, че спорната вещ се владее от ответника, което обстоятелство не се оспорва от него. Въз основа на тези съображения следва да се приеме, че правилно въззивния съд е приел за установено наличието на предпоставките за уважаването на иска по чл. 108 ЗС, както и на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Въззивното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 1 ЗЗД към установените по делото факти, които е обсъдил в тяхна взаимна връзка и обусловеност при спазване разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.
Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по жалбата не следва да бъдат присъдени разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256 от 07.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 305/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :