О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 24.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.дело № 90/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 279, вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8157/02.12.2008 г. на С. М. С. от гр. В. срещу разпореждане на съдия при Софийски апелативен съд от 05.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1765/2008 г. по описа на съда, с което е върната на жалбоподателя въззивната му жалба вх. № 10376/11.04.2008 г. заедно с приложенията, на основание чл. 200, ал. 1, б.”б”, вр. с чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба.
Ответникът по жалбата “Т”А. гр. С. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 17.10.2008 г., по гр.д. № 1765/2008 г. съдия при Софийски апелативен съд е оставил без движение въззивната жалба на С. М. С., с указания в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на 1 884,40 лв. или в същия срок с писмена молба да поиска освобождаване от внасянето й по реда на чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ от председателя на САС като приложи и надлежна декларация затова. Съобщение с препис от разпореждането е получено от съпругата на жалбоподателя на 21.10.2008 г. В указания срок на 27.10.2008 г. жалбоподателят С. е депозирал молба до САС с вх. № 7* с която иска отмяна на постановеното разпореждане на осн. чл. 195, ал. 2 ГПК/отм./ и даване ход на делото за разглеждане на въззивната жалба. Становището на жалбоподателя е, че на основание чл. 5, б.”о” от Закона за държавните такси, той като инвалид е освободен по силата на закона от заплащането на такси по съдебни дела. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил в законовия срок указанията на съда за отстраняване на пороците на въззивната му жалба/да внесе дължимата държавна такса за въззивното производство и представи документ затова/, с обжалваното разпореждане съдията е върнал въззивната жалба, на основание чл. 200, ал. 1, б.”б”, вр. с чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./.
Обжалваното разпореждане на съдия при Софийски апелативен съд е законосъобразно.
Правилно съдията докладчик при САС е приел, че депозираната от жалбоподателя С. въззивна жалба е нередовна, поради невнесена държавна такса за въззивното производство, поради което е постановил разпореждането си от 17.10.2008 г. по гр.д. № 1765/2008 г. по описа на САС, за оставянето й без движение, с указания в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на 1 884,40 лв., или в същия срок с писмена молба да поиска освобождаване от внасянето й по реда на чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ от председателя на САС като приложи и надлежна декларация затова. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е освободен от внасяне на държавна такса в съдебното производство, на основание чл. 5, б. “о” от Закона за държавните такси, тъй като освободени от такси по съдебни дела по силата на този закон са ищците, посочени в чл. 5, б.”в” – “ж” ЗДТ, на основание чл. 63, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./, в който кръг от лица жалбоподателят ищец не попада. В тази връзка е неоснователно твърдението му, че по силата на чл. 5, б.”о” ЗДТ той е освободен от заплащане на държавни такси по всички съдебни дела. Предмет на въззивното производство е иск за неоснователно обогатяване и приложимите в случая разпоредби не предвиждат освобождаване от държавна такса. В случая не са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./, във вр. с чл. 5, б. “в”-“ж” ЗДТ, които определят кръга от лицата, освободени от държавни такси по съдебни дела. Възможността да се платят таксите и разноските се преценява не само от размера на получаваната пенсия, възраст и определена група инвалидност, а с оглед на всички данни за семейно и имотно състояние. Както се посочи по-горе, чл. 63, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./ препраща към хипотезите на чл. 5, б. “в”-“ж” ЗДТ, но е и към чл. 5, б.”о” ЗДТ, поради което единствено поради инвалидността си жалбоподателят не може да бъде освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл. 63 ГПК/отм./.
След като жалбоподателят не е отстранил порока на въззивната жалба, съгласно указанията на съдията-докладчик, а и не се е възползвал от възможността на чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, за което му е било изрично указано, предвид обстоятелството, че е пенсионер и с група инвалидност, настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане, с което е върнал въззивната жалба, на основание чл. 200, ал. 1, б.”б”, вр. с чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на съдия при Софийски апелативен съд от 05.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1765/2008 г. по описа на съда, с което е върната на С. М. С. от гр. В. въззивната му жалба с вх. № 10376/11.04.2008 г. заедно с приложенията, на основание чл. 200, ал. 1, б.”б”, вр. с чл. 199, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :