О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 5.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 2/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Р. Т. от с. Х., област Пловдив, срещу определение № 3* от 27.11.2009 г. по гр.д. № 3072/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV граждански състав, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по чл. 23 от Закона за правната помощ за осъществяване на защитата му по гр.д. № 3072/2009 г. по описа на ПОС. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и уважаване на искането му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ съгласно чл. 23, ал. 4 ЗПП, тъй като молителят е представил данни единствено за възрастта си и това, че е безработен, но не е представил декларация за имущественото си състояние, данни за семейното си положение и данни за своите и доходите на членовете на семейството си, както и за здравословното си състояние.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че след като жалбоподателят не е посочил основанията за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 23, ал. 4 ЗПрП – да представи декларация за семейно, здравословно и имотно състояние, молбата му следва да бъде отхвърлена.
Определението е законосъобразно.
Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПрП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и депозиране на декларация за тези обстоятелства. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение, молителят не е представил декларация за семейно и материално състояние, както и данни за доходите си и тези на членовете на семейството и за здравословното си състояние, за да бъде извършена преценка налице ли са изискванията на закона за предоставяне на правна помощ. Т.е. съдът може да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ при наличие на условията на чл. 23, ал. 4 ЗПрП и след като молителят не е представил необходимите доказателства по смисъла на този законов текст, правилно с обжалваното определение му е отказана правна помощ. Фактът, че за продължителен период от време жалбоподателят е регистриран като безработен е недостатъчен сам по себе си да обоснове липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за да му бъде предоставена безплатна правна помощ по ЗПрП.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3* от 27.11.2009 г. по гр.д. № 3072/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: