РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. София, ..19. 06..2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Зоя Атанасова
дело № 725/2008 година
Производството е по §2 ал. З от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. „а“ от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на ищците Г. Д. С., В. С. П., К. Г. А., С. Г. С., З. К. З., М. С. Г., М. М. С., всички чрез адв.пълномощника М. Н. срещу решение № 1145/31.10.2007 г., по гр. д. № 1230/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 958/03.04.2007 г. на Варненския районен съд по гр.дело № 3518/2006 г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателите с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че С. А. Л. и Р. А. М. не са собственици на реална част с площ от 535 кв.м. от ПИ № 454 по ПНИ на с.о“Ментеше“ гр. В., при граници – ПИ № 4* и останалата част от ПИ № 4* повдигната в син цвят на скицата на вещото лице, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателите ответниците по иска не се легитимират като ползватели, тъй като на същите не е била предоставена земя за ползване по силата на някой от актовете, посочени в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че изградената сграда в процесния имот попада в хипотезата на парЛв, ал. З от ППЗСПЗЗ, поради което не е такава по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците по жалбата С. А. Л. и Р. А. М., чрез адв.пълномощника И. Д. са изразили писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./ установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че на жалбоподателите като наследници на В. Д. К. е била възстановена собствеността в стари реални граници върху нива от 5 дка в землището на гр. В., кв.“Владиславово, м.“Ментешето“ с пл. № 89 по КП на месността от 1997 г. На наследодателката на ответниците по иска Ж. С. Зафирова на осн. ПМС № 76/78 г. с протокол № 21/20.12.1978 г.и приложен списък към него е било предоставено право на ползване върху имот с площ от 0.600 дка, находящ се в м.“Ментеше“ на гр. В., при граници — К. Д. , И. В. и път.становено е възоснова на изслушана СТЕ, че посоченият имот, попада в имота, възстановен на ищците с 535 кв.м. В същия има изградена дървена барака с площ от 11.02 кв. м. на бетонова основа, състояща се от стая и склад зад нея и е електрифицирана. Стените на сградата са обшити отвън с дъски, отвътре с фазерни плоскости и изолация, покривът е двускатен с етернитови плоскости, а в двора има направени два кладенеца и тоалетна. Възоснова на показанията на разпитаната свидетелка П е установено, че сградата е построена през 1982 г. Прието е от съда, че сградата отговаря на изискванията на парЛв от ДР на ППЗСПЗЗ за сграда – предназначена е за сезонно ползвне. С протокол от 10.05.1994 г. земята била оценена и изплатена от наследодателката на ответниците Ж, която придобила собствеността върху нея съобразно пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възоснова на тези факти съдът е приел, че отрицателният установителен иск е неоснователен.
Решението на въззивния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Установено е по делото, че в процесния имот, предоставен за ползване на наследодателката на ответниците Ж на осн. ПМС № 76 е изградена дървена барака с площ от 11.02.кв.м. на бетонна основа, състояща се от стая и склад зад нея, която е електрифицирана. Относно характера на сградата съдът е допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че стените на сградата са обшити отвън с дъски, а отвътре с фазерни плоскости и изолация, покривът е двускатен с етернитови плоскости, а в двора има направени два кладенеца и тоалетна. Съдът е направил извода, че изграденият постройка, представлява сграда по смисъла на пар.1в, ал. Зд. З от ПЗР на ЗСПЗЗ -предназначена е за сезонно ползване. При наличие на сграда за сезонно ползване, наред с доказване на правото на ползване и заплащане на стойността на земята съдът е приел, че правото на ползване на ответниците по иска се е трансформирало в право на собственост, поради което и отрицателния установителен иск е неоснователен.
В разпоредбите на пар.4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ не е дадено легално определение на понятието „сграда“. Поради това субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, които са били в сила към момента на построяване на сградата – към 1982 г. – това са ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално устройство от 1977 г., съответно разпоредбата на пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която има тълкувателен характер относно понятието сграда по смисъла на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В настоящият случай спорен е въпроса дали изградената сграда в процесния имот от ответниците по иска, представлява такава за сезонно ползване и съответно дали е предназначена за такова ползване.
Характеристиката на постройките за сезонно ползване е дадена в разпоредбите на чл. 108, ал.7 от ППЗПСУ/отм./. Съгласно посочения текст в редакцията от Д.в.бр. 44/80 г. в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действащите специални разпоредби се забранява монолитно строителство. В тези земи се разрешава само строеж на леки постройки за сезонно ползуване – за подслон и съхраняване на селскостопански инвентар, със застроена площ от 20 кв.м. от етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен материал при спазване на определени от Комитета по архитектура и благоустройство изисквания.
В разпоредбите на чл.177 от Наредба № 5 за строителни правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. са посочени изискванията, на които следва да отговарят постройките за сезонно ползуване и инвентар относно застроена площ, етажност, височината и изисквания при изграден цокъл, както и помещенията на същите.
Съдът е следвало да допусне назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, съобразно т.10 от TP № 1/2001 г. на ОСГК, която да даде подробно характеристика на изградената сграда в процесния имот по всеки от критериите, установени в разпоредбите на чл.108, ал.7 от ЗТСУ /отм./ и чл.177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г.. Съдът следва да обсъди заключенията на вещото лице относно характеристиката на сградата, както и всички събрани по делото доказателства,
съответно и доводите на страните, след което да обоснове извода дали процесната постройка представлява сграда, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на пар.1в,ал. З от ПЗР на ППЗСПЗЗ или не и съответно дали са налице предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за ответниците по иска за трансформиране на правото им на ползване върху процесния имот в право на собственост.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че изводите на въззивния съд за основателност на иска са постановени в нарушение разпоредбите на чл. 188, ал.1 от ГПК/отм./ при неизяснени релевантни за изхода на делото факти. Въззивното решение, като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Последният на осн.чл.218з,ал.1 от ГПК/отм./ следва да разгледа спора след събиране на доказателствата, посочени по-горе.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
Отменя въззивно решение № 1* от 31.10.2007 г., постановено по в.гр.дело № 1230/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Връща делото на Варненския окръжен съд за разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: