РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. София, .19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Зоя Атанасова
дело № 247/2008 година
Производството е по §2 ал. З от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1. б. „б“ от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на ищцата А срещу решение № 1438/14.08.2007 г. по гр.дело № 500/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението постановено по гр.дело № 693/2005 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените от А. И. П. против М. П. К., И. П. К. и С. Н. С., Б. Д. Д. , М. М. Ч., Г. К. К. и Ж. И. К. иск за сумата 12 179 лв. и иск за сумата 737.44 лв. Жалбоподателката мотивира доводи за постановяване на решението при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателката от събраните по делото доказателства е установено сключването на валиден договор за поръчка между нея и ответниците по жалбата, съответно е установено изпълнението му и дължимостта на уговореното възнаграждение.
Ответниците по жалбата М. К. , чрез адв.пълномощника Р. Р. е изразила становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по жалбата И. П. К. и С. Н. С.,
Н. Б. Д., като наследник на починалия в хода на делото ответник Б. Д. Д. , М. М. Ч., Г. К. К. и Ж. И. К. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПКУотм./ установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за установено от фактическа страна, че на 30.03.1995 г. между жалбоподателката А. П. и ответниците по жалбата, като наследници на П. К. , Д. И. и Б. К. бил сключен договор. Възоснова на същия ответниците възложили на А. П. в качеството й на адвокат да извършва правна работа във връзка с реституцията на наследствен недвижим имот, находящ се в гр. П. национализирани съществуващи фабрични сгради и терен, включени в имуществото на „Електра“ АД гр. П. изготвяне на писмени молби, справки, подготовка на становище във връзка с отчуждителни производства, даване на писмени и устни консултации, заявления за реституция, и др. без процесуално представителство.
Съгласно т. З от договора страните уговорили да се извърши плащане за извършената работа след реституиране на имота, като хонорара на изпълнителя възлиза на 1% от пазарната стойност на реституирания имот, съответно възложителите следвало да заплатят първоначална сума от 5000 лв./неденом.лв./. Според т.4-та от сключения договор страните постигнали съгласие същият да бъде прекратяван от всяка от тях с писмено предизвестие, отправено до другата страна 30 дни, преди датата на прекратяването, като в този случай извършеното от изпълнителя се заплаща от възложителите по тарифата на адвокатските възнаграждения.
Установено е по делото, че възоснова на подадена молба от ответниците по жалбата кмета на община гр. П. със заповед № РД 15-1449/24.08.1995 г. постановил на осн.чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти отписване от актовите книги за държавни имоти отчужденият по закона за национализацията от „Електра“ АД имот, представляващ – производствени сгради, столова и складове със застроена площ от 1579 кв.м., административна сграда от 125 кв.м., складова сграда от 196 кв.м., складова сграда от 110 кв.м. Със заповед РД 15-1477/01.09.1995 г. на Кмета на община П. е допълнена заповед № РД-15-1449/24.08.1995 г., като е отписан от актовите книги за държавни имоти и терен от 8 182 кв.м., актуван с акт за държавна собственост №.
Прието е възоснова на заключение на вещите лица по назначените първоначална тройна техническа експертиза, че пазарната стойност на реституираните имоти към 28.09.1995 г. възлиза на 18 031 деном.лв., а пазарната цена към 30.11.99 г. е в размер на 470 850 деном.лв.
Възоснова на показанията на разпитаните свидетели Д. , П. и С. съдът е установил, че жалбоподателката П. посещавала гр. П. в края на 1994г. и в началото на 1995 г. по повод реституцията на имотите, участвала в изготвяне на документи във връзка с възстановяване правото на собственост на дворното място, като за изготвените заповеди за отписване на имотите ищцата била уведомена от М. К. Прието е, че на ищцата е заплащан адвокатски хонорар в размер на 5000 неденом.лв. и 32 000 неденом.лв.
Като е обсъдил отговор на наториална покана, изпратен от ответниците до ищцата, получен от последната на 29.04.1998 г. съдът е приел, че възложителите са оспорили изпълнението на договора от 30.03.1995 г. от ищцата, а именно, че част от дейностите, извършени от П. не се отнасят до реституцията, а други са извършени преди сключване на договора, че деактуването на имота е само предпоставка за пълната му реституция.
Прието е от съда, че други плащания между страните по договора от 30.03.1995 г. не са извършвани.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че страните са сключили валиден договор за извършване на правни услуги, който включва елементи на договор за изработка и договор за поръчка. Правилен е извода, че съобразно формираната воля на страните по договора в т. З и т.4, вр.чл.20 от ЗЗД е налице солидарно поемане от страна на възложителите на задължение за заплащане на възнаграждението на изпълнителя, като на осн.чл.122,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение от всеки от солидарните длъжници, без да уточнява претенциите, съобразно дяловете на последните. Според съда не е установено жалбоподателката да е извършила конкретна работа във връзка с изпълнение на задълженията й, произтичащи от договора от 30.03.1995 г. Съдът е направил извода, че липсват данни посочените пет документа, изготвени от ищцата и 1 устна консултация да са били изготвени изцяло само от последната.
Съдът е приел, че не се дължи възнаграждение на жалбоподателката в размерите, уговорени в т.4-та от сключения договор, тъй като същата клауза предвижда изплащане на такова само при прекратен договор, данни за което по делото няма. Според съда не се дължи възнаграждение на жалбоподателката в размер на 1% от пазарната стойност на реституираните имоти, тъй като договорът съдържа елементи на договор за поръчка и за изработка и при наличие на данни ищцата само частично да е участвала при подготовката на някои от документите, без да е установено дали същите са относими за постигнатия резултат претенцията за възнаграждение по т. З-та от договора е неоснователна. С оглед на изложеното съдът е направил решаващият извод за неоснователност на исковата претенция.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд за неизпълнение на сключения договор от 30.03.1995 г. от ищцата са неправилни.
Безспорно установено е по делото, че сключеният между страните по делото договор на 30.09.1995 г. за извършване на правна работа представлява договор с елементи на такъв за поръчка и на договор за изработка. Със същия страните уговорили начин на заплащане – според т. З- е уговорено заплащане след реституиране на имота, като хонорара възлиза на 1% от пазарната стойност на реституирания имот, като възложителите заплащат първоначално сума от 5000 лв./неденом.лв./.говорен е и начин на заплащане при прекратяване на договора с писмено предизвестие от всяка от страните 30 дни преди датата на прекратяването. При тази хипотеза страните постигнали съгласие заплащането да се извърши от възложителите по тарифата за адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели Ив. П. и Ц. Д. е установено, че ответницата по жалбата М. К. посетила ищцата в края на 1994 г. и разговаряла с последната по повод реституция на наследствени имоти в гр. П. национализирана фабрика и терен, като представила само баланс на национализираното предприятие. Ищцата се съгласила да се снабди с необходимите документи относно реституцията на посочения имот.становено е, че за период от две-три седмици/св. Палазов/ жалбоподателката посетила различни институции, за да се снабди с необходимите документи. Същата получила следните документи – от Районен съд гр. П. нот.акт № 178 по н.дело № 1560/31 г., нот. акт № 34, н.дело № 1812/41 г. на нотариус при Плевенския съд, записка за вписване на апорт, от Община П. се снабдила с акт № 625 от 21.08.1951 г. за държавна собственост, акт № 626/21.08.1951 г. за държавна собственост относно процесиите фабрични сгради и терена, акт № 2* от 31. 05.1971 г. относно актуване на процесния имот като държавна собственост, от историческия архив – извадки от фирменото дело — устав и протокол от учредително събрание на „Електра“ АД гр. П., баланс на „Електра“ АД съставен през 1947 г.становено е, че ищцата посетила гр. П. през ранната пролет на 1995 г. и през месец август на същата година, като отново изготвяла документи във връзка с реституиране на имота. След сключване на договора от 30.03.1995 г. между ответниците като възложители и ищцата като изпълнител последната написала заявление за реституция на процесния имот вх. № ДОС 94-00- 38/31.03.1995 г. до кмета на Община П.. Възоснова на същата била издадена заповед № РД 15-1449/24.08.1995 г. на Кмета на Община П., с която било постановено да се отпишат от актовите книги за държавните имоти отчуждените имоти по Закона за национализацията на „Електра“ АД -производствени сгради, столова и складове със застроена площ 1579 кв.м., административна сграда — 125 кв.м.,складова града – 196 кв.м., складова сграда 110 кв.м. Възоснова на подадена втора молба, написана от ищцата била издадена и заповед № РД 15-1477/01.09.1995 г. на Кмета на община П., с която била допълнена посочената заповед, като било постановено да се отпишат от актовите
книги за държавни имоти и терен от 8 182 кв.м. Така посочените правни действия от ищцата са били признати от ответниците в с.з. пред първата инстанция на 21.09.2001 г. чрез адв.пълномощника адв. Д.
При така установените факти се налага извода, че е налице изпълнение на задълженията на ищцата, произтичащи от сключения договор от 30.03.1995 г. , който е с елементи на договор за поръчка и на изработка. Ответниците по иска са получили заповедите за деактуване на процесиите имоти и следователно е налице приемане на извършеното от ищцата по смисъла на чл. 264 от ЗЗД С договора от 30.03.1995 г. е бил уговорен и резултат – реституиране на процесиите имоти. Възстановяването на собствеността върху имотите е извършено по реда на ЗВСОНИ. По посочения закон реституцията на собствеността, настъпва по силата на закона. Издадените заповеди за отписването на имотите от актовите книги за държавна собственост и връчването им на ответниците, представляват доказателство за настъпилия реституционен ефект върху процесиите имоти в полза на ответниците. Получавайки заповедите на кмета на община П. за деактуване на имотите ответниците не са възразили относно извършените правни действия от ищцата, поради което съдът намира, че е налице приемане на извършеното от същата. Възражение по изпълнение на сключения договор ответниците са направили с отговора на изпратена им нотариална покана от ищцата за заплащане възнаграждение по договора. Отговора е връчен на жалбоподателката в един много по-късен момент — на 29.04.1998 г. – три години, след получаване на заповедите за деактуване на процесиите имоти – период от време, който е извън всякакви разумни срокове за приемане по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Всички изложени съображения налагат извода, че е налице изпълнение на задълженията на ищцата, произтичащи от сключения договор на 30.03.1995 г. Съгласно т. З-та от договора уговореното възнаграждение за ищцата, като изпълнител е 1 % от пазарната стойност на реституирания имот. Релевантния момент към който следва да се определи тази стойност е издаване на заповедите за отписване на имота от актовите книги за държавни имоти – месец септември 1995 г. От заключението на тройната техническа експертиза е установено, че пазарната стойност на реституираните имоти към 28.09.1995 г. е в размер на 18 031 лв./деноминирани лв./. Дължимото възнаграждение на ищцата е в размер на сумата 180.31 лв. Искът е основателен за посочената сума, която следва да се присъди в условията на солидарност, заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането.
Върху посочената сума следва да се присъди и изтекла лихва за забавено плащане от деня на поканата до предявяване на иска – 11.09.1998 г. Вземането на ищцата е изискуемо от деня на поканата. По делото липсват данни за момента на връчването й, като в отговора на ответниците по повод на поканата на ищцата за плащане се съдържа признание за получаването й – в отговора е посочено покана от 12.03.1998 г. Претендирания период с исковата молба е от
22.04.98 г. до предявяване на иска 11.09.1998 г. За този период от време изтеклата лихва за забавено плащане на главницата от 180.31 лв. е в размер на 10.88 лв.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск на жалбоподателката П. за сумата 180.31 лв. главница, заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането и за сумата 10.88 лв. мораторна лихва, като постановено при нарушение на материалния закон. Вместо отменената част в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата 180.31 лв. дължимо възнаграждение по сключен договор от 30.03.1995г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.1998 г. до окончателното изплащане. В полза на ищцата следва да се присъди и сумата 10.88 лв. изтекла лихва за забавено плащане върху главницата от 180.31 лв. за времето от 22.04.1998 г. до 11.09.1998 г. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата 19 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
Отменя въззивно решение № 143/14.08.2007 г., постановено по гр.дело № 500/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставено в сила решение, постановено по гр.дело № 693/2005 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск от А. И. П. от гр. С., ул.“В. Търново“ № 30 против М. П. К., И. П. К., С. Н. С., Б. Д. Д. , М. М. Ч., Г. К. К., Ж. И. К. за заплащане на сумата 180.31 лв. дължимо възнаграждение по сключен договор от 30.03.1995 г., заедно със законната лихва от 11.09.1998 г. до изплащането, както и за сумата 10.88 лв. изтекла лихва за забавено плащане на сумата 180.31 лв. за времето от 22.04.98 г. до 11.09.1998 г. и вместо отменената част постановява
Осъжда М. П. К., чрез адв. Р, съдебен адрес гр. С., бул.“Витоша“ № 3* последните двама чрез адв. В съдебен адрес гр. П., ул.“Полтава“ № 4, вх. Б, ет.2, Н. Б. Д. от с. Р., община В., като наследник на починалия в хода на делото ответник Б. Д. Д. от гр. П., ул.“В. Левски“ № 1* от гр. С., бул.“Дондуков“ № 6* от гр. С., бул.“Витоша“ № 1* ет. З, ап.10, Ж. И. К. от гр. С., бул.“Уилям Гладстон“ № 58 да заплатят солидарно на А. И. П. от гр. С., ул.“В. Търново“ № 30 сумата 180.31 лв. дължимо възнаграждение по
сключен договор между страните от 30.03.1995 г. за извършване на правни услуги, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.1998 г. до окончателното изплащане, както и да заплатят солидарно сумата 10.88 лв. изтекла лихва за забавено плащане на главницата от 180.31 лв. за времето от 22.04.1998 г. до 11.09.1998 г., както и да заплатят сумата 19 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Оставя в сила решение № 143/14.08.2007 г., постановено по гр.дело № 500/2007 г. на Софийски апелативен в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: