ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 646
гр. София, 19.06. 2009 Г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр.д. № 606 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците А. И. С. и А. С. А., чрез адв.пълномощника Д. Т. срещу решение № 226/23.12.2008 г. по в.гр.дело № 384/2008 г. на Апелативен съд гр. В., с което е отменено решение № 36/20.07.2006 г. на Търговищкия окръжен съд по гр.дело № 106/206 г. и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от всеки от ищците с пр.осн.чл.2,ал.1, т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до 15 000 лв. на А. С. и за разликата над 4500 до 15 000 лв. за А. А. , като неоснователни, както и в частта им, с която са отхвърлени предявените искове на А. И. С. с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 116412 лв. и на А. С. А. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 127743 лв., като неоснователни.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението за допускане на касационно обжалване поддържат, че същественият материалноправен в ъпрос, по който съдът се е произнесъл е за приложението на чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ относно приноса на всеки от ищците, като пострадали при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, който въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Същественият процесуалноправен въпрос според жалбоподателите е за позоваването от съда, разглеждащ спора по чл.2 от ЗОДОВ на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Жалбоподателите твърдят, че съществените материални и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са решение № 2398/20.11.1972 г. по гр.д. № 2130/1972 г. на ВКС II г.о.решение № 65/28.02.1985 г. по гр.д. № 933/84 г. на I г.о.решение № 1967/29.11.1984 г. по г.дело № 1016/1984 г. на II г.о. и решение № 84-II от 05.05.83 г. по гр.дело № 263-11/82 г. на I г.о.
Ответникът П. на РБългария е обжалвала решението на Варненския апелативен съд в частта му, с която е отменено решението от 20.07.2006 г. по гр.дело № 105/2006 г. на Търговищкия окръжен съд и вместо отменената част е осъдена П. на РБългария да заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн.чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ – на А. И. С. сумата 4000 лв., на А. С. А. сумата 4500 лв., заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 01.03.2006 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят-ответник мотивира доводи за неправилност на решението на въззивния съд, като постановено при нарушение на материалния закон.
В изложението за допускане на касационно обжалване поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е по приложението на хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците, като съдът не отчел в достатъчна степен приноса на всеки от тях за увреждането. Този съществен материален въпрос според жалбоподателя е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – т. З от TP № 3/2004 г. на ОСГК – чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Жалбоподателите-ищци са изразили становище за неоснователност на касационната жалба на ответника.
Жалбоподателят-ответник П. на РБългария не е изразил становище по касационната жалба на ищците.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Всяка от касационните жалби е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и са допустими.
Въззивното решение в обжалваните части не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: По жалбата на ищците:
Жалбоподателите-ищци са се позовали на основания за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 и т. З от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставените въпроси от жалбоподателите-ищци за приложението на чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ относно приноса на всеки от тях, като пострадали при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, както и за позоваването на съда, който разглежда спора по чл.2 от ЗОДОВ на събрани доказателства в хода на досъдебното производство са съществени. Същественият материалноправен въпрос относно приложението на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ за намаляване размера на обезщетението, поради принос на пострадалия не е решен в противоречие с практиката на ВКС -т. З-та от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк.гр.дело № 3/2004 г. на ОСГК. Съдът е съобразил изводите си при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците с т. З от посоченото тълкувателно решение. Приносът на всеки от ищците не е обсъждан в аспект на наказателната отговорност на всеки от тях за извършените деяния, за които им е било предявено обвинение, а е поставен в контекста на продължителност на предварителното производство, което е било образувано и срещу други лица.
Поставеният съществен процесуалноправен въпрос за позоваването на съда на събрани доказателства в хода на досъдебното производство не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Съдът е основал фактическите си и правни изводи на събраните по делото доказателства, част от които са и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Доколко изводите на съда по основателността на всяка от исковите претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди са правилни е въпрос по съществото на спора и е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. З от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1, т.1 от ГПК. Цитираните от жалбоподателите-ищци решения на ВКС не са постановени по аналогични случаи, а касаят друга фактическа обстановка и съответно различни изводи, основани на събрани доказателства по всяко конкретно дело. Поради това не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
В настоящият случай не е налице и основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т. З от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая не са установени. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е причинено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, каквито в случая няма.
Изложените съображения налагат извода, че решението на въззивния съд в обжалваната му част от ищците не следва да се допуска до касационно обжалване.
По жалбата на ответника П на РБългария:
Съдът намира, че визираният от ответника материалноправен въпрос относно приложението на хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците, като съдът не отчел в достатъчна степен приноса на всеки от тях за увреждането е съществен. Посочения съществен правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – т. З-та от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк.гр.дело № 3/2004 г. на ОСГК. Относно приноса на всеки от ищците за увреждането при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът се е съобразил с разпоредбите на т. З от TP № 3/2004 г. на ОСГК. В съответствие с практиката на ВКС съдът е определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците по справедливост, като е взел предвид обстоятелствата, които се предценяват при тези случаи – тежест на повдигнатото и поддържано срещу всеки ищец обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. По тези съображения не е налице предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част от ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
III г.о
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 226/23.12.2008 г. по в.гр.дело № 384/2008 г. на Варненския апелативен съд, в частта му по подадената касационна жалба от ищците А. И. С. от гр. О., обл. Търговище, ул.“Тунджа“ № 1 и А. С. А. от гр. О., обл. Търговище, ул.“Трапезица“ № 25 и двамата, чрез адв. Д от гр. С., ул.“Цар Калоян“ № 8, ет.1,офис № 12.
Не допуска касационно обжалване на решение № 226/23.12.2008 г. по в.гр.дело № 384/2008 г. на Варненския апелативен съд, в частта му по подадената касационна жалба от ответника П на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: