О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1510
гр.София, 10.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на трети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 958 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и решавани противоречиво от съдилищата- основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
Бургаският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е уважил иска за прогласяване нищожност на договор от 1.10.2002 г., сключен между страните по делото, с който на жалбоподателя е учредено безвъзмездно право на строеж върху общински УПИ *, кв.113 по плана на гр. Ц., поради нарушение на императивни правни норми регламентиращи реда за разпореждане с ограничени вещни права върху общинско имущество и е признал за установено, че жалбоподателя не е носител на правото на строеж. Въззивният съд е приел, че между страните по делото на 4.04. 1993 г. е сключен договор за съвместна дейност по силата на който общината се е задължила да даде терен на едноличния търговец, той е приел да построи производствена сграда, като изгради 30% от инфраструктурата на зоната, за което е заплатил на общината 100 000 лв. Прогласил е за нищожен сключеният на 1.10.2002 г. договор, с който общината е учредила на едноличния търговец безвъзмездно право на строеж върху общински УПИ, като противоречащ на закона и е признал за установено, че последният не е носител на правото на строеж. Извел е извод, че не са настъпили правните последици на атакувания договор за учредяване на право на строеж, тъй като заповедта на кмета на общината е издадена без надлежно взето решение за това от общинския съвет, с което е нарушено императивното изискване заповедта да бъде издадена след предварително решение на общинския съвет. Нищожната заповед, като елемент от фактическия състав за валидно учредяване на ограничено вещно право на строеж върху недвижим имот, собственост на общината води до нищожност и на договор от 1.10.2002 г. Последният не е породил транслативен ефект и едноличния търговец не е придобил учреденото му ограничено вещно право на строеж.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за характера на договора за съвместна дейност. Според жалбоподателя приетото във въззивното решение, че цeлта на сключения на 4.04.1993 г. между страните договор има стопански характер е в противоречие с приетото в решение по гр.д. № 464/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение по гр.д. № 84/2005 г. на БАС, че при договора за съвместна дейност, целеният резултат не е със стопански характер.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а именно произнасянето от въззивния съд по този въпрос да е от значение за изхода на делото. Този въпрос е стоял на разглеждане пред въззивния съд, но преценката какви са целите на сключения договор, не обуславя решаващата воля на съда обективирана в решението. Въззивният съд е приел, че договора за безвъзмездно учредяване право на строеж от общината на едноличния търговец, сключен през 2002 г. е нищожен, поради противоречие с императивни правни норми.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправеният въпрос относима ли е към валидността на договора за учредяване право на строеж разпоредбата на чл.20а ЗЗД изискваща да се тълкува точната воля на страните по един договор. Поддържа се, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Приложени са ТР № 122 от 1.12.1986 г. на ОСГК на ВС, решение по гр.д. № 968/1994 г. на ВКС, V г.о.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на делото се решава противоречиво от съдилищата, т.е. произнасяне по правен въпрос от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В случая материалноправният въпрос така както е поставен от жалбоподателя би бил относим към спор касаещ действителен договор по който страните спорят за неговото изпълнение. В случая основаният въпрос обусловил изхода на делото е за това има ли въобще сключен действителен договор. Въззивният съд е приел, че договора е нищожен, като сключен в нарушение на императивни правни норми. Тъй като недействителния договор не поражда никакви правни последици, то той не изисква и разкриване на действителната воля на страните по неговото сключване. Поради това поставеният въпрос за тълкуване действителната воля на страните по един договор не е от значение за изхода по настоящото дело и не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по поставения въпрос относима ли е към валидността на договора за учредяване право на строеж разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ. Поддържа се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Приложени са решение № 1* по гр.д. № 411/2003 г. на ВКС, ТК и решение № 529 по гр.д. № 240/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. Разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ не е относима към валидността на договора за учредяване право на строеж, тъй като тя касае права възникнали от облигационни търговски договори в който смисъл са и представените решения.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 19 от 19.02.2009г. по гр.д. № 939/2008г. на Бургаски окръжен съд , по касационната жалба на
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :