О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1481
гр.София, 7.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладвано от съдията Богданова гр.д.N 1034 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. срещу въззивно решение № 97 от 16.03.2009г. по гр.д. № 146/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 30.12.2008 г. по гр.д. № 5209/2007 г. на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в постановеното от въззивния съд решение, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, по съображения, че предявените искове по чл.26, ал.1 вр.чл.17, ал.1 ЗЗД и по чл.108 ЗС са недопустими поради липса на правен интерес, съдът се е произнесъл по прецесуалноправи въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Е. Р. М. и Р. С. М. не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от С. Г. К. срещу Е. Р. М. и Р. С. М. искове за прогласяване нищожност на договор от 14.03.1995 г. по Н. А. № 1210/1995 г. на нотариуса при Русенския районен съд, сключен между страните по делото, с който жалбоподателят е дарил на сестра си С. Г. М. своята 1/4 ид.ч. от съсобственият им апартамент намиращ се в гр. Р., ул.”П” № 24, като прикриващ друго съглашение между тях /договор за покупко-продажба/ и за предаване владението на процесната идеална част, поради липса на правен интерес за ищеца от предявените искове. Изложил е съображения, че приобретателката по договора за дарение, сключен с Н. А. № 1210/1995 г. е дарила през 2000 г. целият апартамент на ответницата, нейна дъщеря, при което дори и договорът за дарение да е нищожен, поради валидността на прикритата сделка /покупко-продажба/ извършеното през 2000 г. дарение е породило транслативен ефект и за приобретелят липсва правен интерес от признаване нищожност на дарението от 1995 г., тъй като не биха произлезли никакви правни последици за него.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес за прогласяване нищожността на договора за дарение, като прикриващ договор за покупко-продажба, от който зависи изхода на спора и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Не е налице основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото представените от жалбоподателя решения не сочат на разрешение по поставения въпрос по различен начин. Въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от разкриване на действителната сделка, тъй като уважаването на иска няма да доведе до възстановяване на процесното имуществото в патримониума на жалбоподателя. Това е така, защото жалбоподателят-ищец е поддържал, че привидната сделка е договора за дарение, а прикритата е покупко-продажба и прави изявления в исковата молба, че е получил цената по същата. При тези данни даденото от въззивния съд разрешение, че сделката е породила транслативен ефект и последващият приобретател е станал собственик на процесната идеална част от апартамента не влиза в противоречие с приетото в решение № 96 постановено по гр.д. № 318/2001 г. на ВКС, ІV г.о., а останалите две решение, постановени по гр.д. №№ 1325/2001г. на ВКС, ІV г.о. и 270/98 г. на ВКС са неотносими към поставения въпрос, тъй като в тях е разрешен въпросът за правният интерес от водене на установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е поставил въпроса за приложението на чл.59 ЗЗД във връзка с предявеният от него иск за осъждане на ответниците да предадат владението на 1/4 ид.ч. от апартамента, предмет на договора за дарение. Поддържа, че поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото и че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото разрешение в т.8 на ППВС № 1/1979 г..
Не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос за приложението на чл.59 ЗЗД не е стоял за разглеждане от въззивният съд, тъй като същият е бил сезиран с иск по чл.108 ЗС по който се е и произнесъл. С оглед данните по делото не може да се приеме, че материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е въпросът за последиците от неоснователноното разместване на блага от една правна сфера в друга, поради което този въпрос не е от характера на визираните в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК такива, които при наличие и на хипотезите на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК биха обусловили допустимост на касационното обжалване.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 146/2009 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на С. Г. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :