О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1570
София, 30.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1179 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. Л. от гр. П., чрез повереника му адв. Л от АК- П. , против решение № 112 от 15.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 178/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, V гр. с., с което е оставено в сила решение № 662 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 603/2008 г. на П. окръжен съд, с което е уважен предявеният от С. Й. Г. от гр. П. против Н. Г. Л., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат на деликт/извършено от него ПТП/, като искът за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв., е отхвърлен.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че по отношение на постановеното решение на въззивния съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба С. Й. Г. , не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач, ЗК “У” АД гр. С., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3.
В конкретния случай в представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което може да се квалифицира само като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, ГПК – основание за допускане до касация на касационната жалба. В случая основанието за допускане на касационно обжалване е посочено бланкетно и така както е формулирано не може да се изведе кой е процесуалноправният или материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, разрешен от въззивния съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай. Т.е. посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, или по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика. Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто не е настоящия случай.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 45 или чл. 52 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 15.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 178/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, V гр. с., по касационна жалба с вх. № 3* от 22.05.2009 г. на Н. Г. Л. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: