Решение №772 от 27.10.2009 по гр. дело №1400/1400 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 772
 
София, 27.10.  2008 година
 
В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
                          СВЕТЛА ДИМИТРОВА
 
 
     
при секретаря        Райна Стоименова         и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията                        Светла Димитрова гр.д.N 1400 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във вр. с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. А. А. от гр. Д., срещу въззивно решение № 368 от 08.12.2007 г., постановено по гр.д. № 351/2007 г. на Д. окръжен съд, в частта относно ползването на семейното жилище след развода.
В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част.
Ответницата по жалбата Е. В. А. от гр. Д. не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск по чл. 99 от С. кодекс. Бракът между страните е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина само на мъжа. От брака си страните имат едно пълнолетно дете. Ползването на семейното жилище след развода е предоставено на жената.
Прието е, въз основа на събраните по делото доказателства, че жилищната нужда на жената е по-голяма от тази на мъжа по смисъла на чл. 107 СК, поради което на нея е предоставено ползването на семейното жилище. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен.
Изяснено е от фактическа страна, че семейното жилище представлява апартамент № 3, находящ се в гр. Д., ж.к. „Х”,бл. 5, вх. Б, ет. 1, застроен на площ от 59,38 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Придобит е през време на брака в съпружеска имуществена общност. Жилищната нужда, материалните възможности, вината и здравословното състояние на страните са предпоставка за решаване на спора за ползване на семейното жилище. В случая страните не притежават друг жилищен имот, където биха могли да задоволят жилищната си нужда. Доходите им са ограничени по размер и биха ги затруднили значително при евентуално придобиване на друго жилище. Отношенията са враждебни, свързани с упражняван физически и морален тормоз от мъжа спрямо жената. Правилно тези отношения са преценени като нетърпими и изключващи възможността за разпределение ползването на семейното жилище между бившите съпрузи чрез самостоятелно ползване на жилищните помещения и общо ползване на сервизите. Не е установено от жилището да могат да се обособят самостоятелни жилищни обекти за всяка от страните. Страните са в трудоспособна възраст, родени съответно 1952 г. и 1950 г. Няма категорични данни и не е установено здравословното състояние на мъжа да е сериозно влошено.
При така установената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на жената, чиято жилищна нужда е по-голяма от тази на мъжа по смисъла на чл. 107 СК. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има значение при разрешаване на спора за ползване на семейното жилище. Предоставянето му на невиновния съпруг е израз на по-благоприятното му третиране в общия дух на справедливостта и добрите нрави и преценяване на антибрачното поведение на виновния съпруг в правен аспект. В случая именно жалбоподателят със своето антибрачно поведение е разрушил безвъзвратно съпружеските отношения.
Решението в обжалваната му част не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността му. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени, съобразно изискванията на чл. 188 ал. 1 ГПК/отм./. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл. 107 СК към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Д. окръжен съд, № 368 от 08.12.2007 г., постановено по гр.д. № 351/2007 г., в частта относно ползването на семейното жилище след развода.
Решението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top