О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр.София, 15.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Ч. ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1301 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. А. и С. Г. А. и двамата от гр. Х., подадена от пълномощника- адв. М. К. срещу въззивно решение № 64 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 128/2009г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 664/2008г. на Я. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу В. Г. В., К. Г. В. и В. В. Н. иск за обявяване за недействителен по отношение на тях, сключеният с нот.акт № 74/2002 г. на нотариус с район на действие ЯРС договор, с който ответниците В са продали на В. В. Н., следния собствен недвижим имот: 105.50/452 ид. ч. от застроено и незастроено дв.място, находящо се в гр. Я., ул. ”., № 2 , съставляващо УПИ ХІІІ-5885, кв.60 по плана на града, ведно с първи и приземен етаж от построената в мястото триетажна жилищна сграда и гараж, на основание чл.135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да отхвърли иска, предявен на основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че към момента на сключване между ответниците на договора за покупко-продажба по нот.акт № 74/2002 г. ищците са имали качеството на кредитори по отношение на продавача-ответника В. В. , тъй като с влязла в сила присъда по нох.д. № 95/2003 г. на С. окръжен съд последния е признат за виновен в това, че на 28.08.1996 г. в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Г, нарушил правилата за движение, създал опасност за движението, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Д. Г. А. на първия ищец и брат на втория, като е уважен предявеният граждански иск по който подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на Г. А. и съпругата му В. А. обезщетение за претърпяните имуществени и неимуществени вреди в размер на сумата 2800 лв. имуществени вреди и 30 000 лв. неимуществени вреди, но че не е доказан субективния елемент- знание на купувача по сделката-ответника В. В. Н. за увреждането. Приел е, че страните по сделката не са от кръга на лицата посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД, поради което в тежест на ищците е да докажат, че купувача по сделката е знаел за увреждането, а в случая такива доказателства по делото не са събрани.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: налице ли е увреждане на кредитора и знание на длъжника за това увреждане, в случаите, когато недвижимият имот-предмет на договора за покупко-продажба е прехвърлен на трето лице преди влизане в сила на присъдата, предвид обстоятелството, че длъжникът е подсъдим по наказателно дело от общ характер за причинена смърт по непредпазливост, срещу когото е уважен гражданския иск за непозволено увреждане.
С предявения иск, ищците са атакували сделката на длъжника си, сключена след като те са придобили качеството на кредитори, при което правно релевантно е знанието за увреждането им от страна на лицето, с което длъжникът е договарял. В конкретния случай искът е отхвърлен, защото не е установено ответникът В. Н. , с който длъжникът е договарял да е имал знание за увреждане на кредиторите. Сделката е възмездна и по делото е следвало да бъде установено по несъмнен начин знание за увреждане на кредиторите от страна на купувача-ответника В. Н. Доказването на знанието за увреждане тежи върху кредиторите, които искат обявяването на недействителността.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода по делото. От значение за изхода по конкретното дело е този въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая поставения от жалбоподателите правен въпрос не е обусловил извода на съда за неоснователност на иска. Искът по чл.135 ЗЗД е отхвърлен, защото жалбоподателите не са установили, че купувача по сделката е знаел за увреждането, т.е. въпросът обусловил съдържанието на решението се отнася до тежестта на доказване.
Поради това, че поставеният от жалбоподателите правен въпрос не е от съществено значение за изхода по конкретното дело, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос обуславящ решаващите изводи на съда по конкретното делото и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая от една страна поставеният от жалбоподателите правен въпрос не е обусловил извода на съда за неоснователност на иска, а от друга нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД е ясна и точна и не се нуждае от тълкуване. По тази материалноправна норма има последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение
В. от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 64 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 128/2009 г. на Я. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: