О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 15.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ : Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдия Б. ч.гр.д. № 660/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавен фонд “З.”,[населено място], подадена от ю.к. Д. К. срещу определение № 15188 от 2.11.2010г. по ч. гр. д. № 12015/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено разпореждане от 26.08.2010 г. по гр. д. № 49739/2009 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.406, ал.1 ГПК е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата 8142 лв. и 1357 лв. лв. срещу ДФ “З.”, въз основа на допуснато с определение от 10.08.2010 г. предварително изпълнение на решение № 125 по гр.д. № 49739/2009 г. на Софийски районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. В. П. сумата 8 142 лв.-обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 9.09.2009 г. до 9.03.2010 г. и сумата 1357 лв.-удържано брутно трудово възнаграждение при дисциплинарно уволнение и е постановено да бъде издаден изпълнителен лист.
В писмения отговор на частната жалба ответницата Д. В. П. чрез пълномощника си – адв. М. М. изразява становище , че частната жалба е недопустима.
По подадената жалба Върховният касационен съд, ІІІ гр. отделение намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като не е налице обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК е отменено разпореждането на районния съд, с което е отказано на Д. П. издаване на изпълнителен лист по чл.407, ал.1 ГПК на основание допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила решение на основание чл.404, ал.1, предл.5, алтернатива 2 ГПК и е постановено издаването на изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл.407, ал.1 ГПК установява, че разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изп.лист, може да се обжалва с частна жалба. Следователно, производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание е двуинстанционно и с упражняване правото на обжалване пред по-горната инстанция, пътят на защита е изчерпан. Общият ред за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е предвиден само за изп. листове издадени при условията на чл.406, ал.2 ГПК, въз основа на основанията по чл.404, т.2 и 3 ГПК. С определението на втората инстанция, с което е извършена проверката по законосъобразността на разпореждането на първата инстанция по чл.407, ал.1 ГПК вр. чл.404, ал.1 ГПК пътя на защита е изчерпан. Въззивното определение не е преграждащо и обжалването му не е изрично предвидено от законодателя.
По изложените съображения, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Държавен фонд “З.”,[населено място] частна касационна жалба срещу определение № 15188/2.11.2010 г. по ч.гр.д. № 12015/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от датата на уведомяване на страните за издаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :