О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
гр.София, 30.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1533 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. за п. , гр. С. срещу въззивно решение от 9.06.2009 г. по гр.д. № 3804/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 18.02.2005 г. по гр. д. № 6073/2004 г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Л. М. М. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него е постановено ново, с което е отменено като незаконосъобразно, дисциплинарното уволнение на Л. М. М., извършено на 18.06.2004 г. със заповед № 350 от 8.06.2004 г. на главния данъчен директор, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “данъчен инспектор” в данъчно подразделение “Витоша” на ТДД София-град, сектор “Данъчни ревизии” при Главна данъчна дирекция, при настъпило в хода на производството по делото правоприемство между последната и Н. а. по п. , и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ й е присъдено обезщетение в размер на сумата 1884 лв.
В изложение за допускане на касационно се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и e необосновано. В нарушение на съдопроизводствените правила не били обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводът за незаконност на дисциплинарното уволнение бил необоснован.
Ответницата Л. М. М. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е уважил предявените от Л. М. М. срещу Н. а. за п. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е отменено, като незаконосъобразно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 350 от 8.06.2004 г. на главния данъчен директор, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “данъчен инспектор” в данъчно подразделение “Витоша” на ТДД София-град, сектор “Данъчни ревизии” и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ й е присъдено обезщетение в размер на сумата 1884 лв. Приел е, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” е незаконосъобразна от формална страна, като немотивирана, тъй като в същата липсват съществени реквизити от визираните в чл.195, ал.1 КТ, които са задължителни- описание на всяко едно конкретно нарушение, за което се твърди че е извършено от служителя, както и време на извършването му. Изложил е съображения, че мотивите, съобразени с нормата на чл.195, ал.1 КТ, са задължителен елемент от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение, чието неспазване опорочава заповедта и я прави незаконосъобразна само на това основание.
В изложението за допускане на касационно обжалване не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, разгледан от съда. Развитите оплаквания касаят неправилност на решението. Това обаче са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които жалбоподателят следва да посочи и обоснове. Касационният съд е обвързан от посоченото в изложението основание за допускане до касация, защото противното би означавало допускането на касационно обжалване да е служебно, каквато не е идеята на чл.280, ал.1 ГПК. Формалното позоваване на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не следва сам да формулира правния въпрос, а още по-малко да обосновава наличието посочените хипотези. Изложените съображения касаят съществото на спора, с оглед приетото от въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана. Следва да се отбележи, че в конкретния случай въпросът за задължителното съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание съгласно императивната норма на чл. 195, ал.1 КТ не е от значение за точното приложение на закона и не е свързан с необходимост от тълкуване, тъй като постоянната практика на Върховния касационен съд, приема че дисциплинарното наказание съгласно императивната разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му.
Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.06.2009 г. по гр.д. № 3804/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :