О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр.София, 11.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 974 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Ч. от гр. С., срещу въззивно решение № 106 от 13.04.2009г. по гр.д. № 66/2009 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.12.2008 г. по гр. д. № 2869/2008г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Ч. срещу “В” О. , гр. С. иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 2 600 лв., обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, образуващ УПИ * ХL кв.22 по плана на Промишлена зона, гр. С., който имот придобила със съпруга си Р. Ч. в режим на съпружеска имуществена общност.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно за дължимостта на обезщетение по чл.59 ЗЗД в случаите, при които несобственик ползва без правно основание имота на собственика. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените въпроси са относно задължението на съда по чл.171, ал.2 ГПК и чл.267, ал.2 ГПК, когато установи несъответствие и противоречие в показанията на свидетел да го изясни чрез повторен разпит във въззивното производство.
Ответника по касационната жалба “В” О. , гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел, че през исковия период: от 1.04.2006 г. до предявяване на исковата молба -15.07.2008 г. от събраните по делото доказателства не се установява, ответното дружество да е ползвало целия или част от имота.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че поставения материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Към изложението обосноваващо допустимостта на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на следните влезли в сила решения: решение № 1* от 23.08.1995 г. по гр. д. № 1519/95 г. на ВС, ІV т.о.; решение № 75 от 8.05.2007 г. по гр.д. № 30/2007 г. на ВтАС и решение от 28.11.2001 г. по гр. д. № 1845/2000 г. на СРС.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос. Безспорно поставеният въпрос е от значение за изхода на спора, но той не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Основанието в тази хипотеза не е противоречието между съдебните актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата , произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В случая правната норма е приложена точно, а изводите на съда касаят анализа на доказателствата, не и неправилно тълкуване на нормата на чл.59 ЗЗД. Посочените съдебни решения са постановени по конкретни казуси, направените в тях изводи за основателност на иска са с оглед извършената във всеки конкретен случай преценка на събраните по делото доказателства. Преценката на доказателствата, въз основа на които въззивния съд е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, което би било касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл.171, ал.2 ГПК свидетелят може да бъде разпитан повторно по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда , а съгласно чл. 267, ал. 2 ГПК, въззивният съд може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо. Разпоредбата на чл. 171, ал.2 ГПК е аналогична с разпоредбата на чл.140, ал.2 ГПК /отм./, а на чл.267, ал.2 ГПК с чл.205, ал.1, изр.1 ГПК /отм./. Изслушването на свидетелите непосредствено от въззивния съд е предоставено на преценката на същия съд. Касае се за законоустановена възможност, упражняването на която се преценява от съда съобразно конкретните данни по делото. По поставения въпрос има утвърдена практика, която не се налага да бъде променяна.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 106 от 13.04.2009г. по гр.д. № 66/2009 г. на Сливенския окръжен съд, по касационната жалба на Й. С. Ч..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: