ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№291
гр. София, 12.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 60036 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11270/08.04.2016 г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу Разпореждане от 21.03.2016 г., постановено по гр.д. № 2447/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив за издаване на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде обезсилен издаденият срещу него изпълнителен лист, тъй като Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ има качеството на държавно учреждение и съгласно специалната разпоредба, установена в чл. 243, ал. 2 ГПК не се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. В уточнителна молба вх. № 12983/22.04.2016 г. жалбоподателят твърди, че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение е бил съответния районен съд, в процесния случай – Районен съд – Пловдив, поради което процесното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е постановено от въззивния съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната жалба – [фирма], е подал в законоустановения срок отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната недопустимост, поради депозирането й извън едноседмичния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК. Твърди, че частната жалба е недопустима и поради обстоятелството, че въззивното решение, въз основа на което е разпоредено издаването на изпълнителен лист е окончателно, тъй като последното не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С Решение № 203/10.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2447/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено Решение № 2870/28.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1236/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е осъден да заплати на [фирма] сумата в размер от 41 850 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ползваната от ищеца закрита складова площ от 900 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], за периода от м. февруари 2010 г. до м. ноември 2010 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане – иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. В. решение е обжалвано от въззивника Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с касационна жалба вх. № 7554/10.03.2016 г., във връзка с която е образувано гр.д. № 60037/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, по която липсва произнасяне от решаващия състав на касационната инстанция. С молба вх. № 8531/17.03.2016 г. въззиваемият [фирма] е поискал издаване на изпълнителен лист за присъденото с въззивното осъдително решение вземане, която е уважено от съда с разпореждане от 21.03.2016 г., като на молителят е издаден изпълнителен лист за присъдените суми, без в тях да са включени присъдените деловодни разноски. В. решение, по което е постановено принудително изпълнение с атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, не е влязло в законна сила, тъй като срещу последното е депозирана касационна жалба и образувано гр.д. № 60037/2016 г. , по която Върховния касационен съд все още не се е произнесъл. Съгласно разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК в законна сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
Разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК предвижда, че на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища без значение дали са влезли в законна сила или не. С оглед на това трябва да се приеме, че законът е допуснал предварително изпълнение на осъдителните решения на въззивните съдилища, подобно на това по чл. 242 от ГПК. В случая ответник по иска и същевременно задължено лице по вземанията е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, което има характера на държавно учреждение. Затова за него приложение намира специалната разпоредба на чл. 243, ал. 2 от ГПК съгласно която срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от З. не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК и затова исканият изпълнителен лист не може да бъде издаден преди влизане на решението в сила. В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в определение № 439 от 14.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4170/2014 г., I г. о., ГК, която се споделя от настоящия съдебен състав.
Със специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК е установено изключение от общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК предвид това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка, поради което обжалваното разпореждане е неправилно, с оглед постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК и подлежи на отмяна, а издаденият изпълнителен лист – на обезсилване, като молбата за издаване на изпълнителен лист се остави без уважение.
За пълнота на изложението следва да се подчертае, че компетентен да издаде процесния изпълнителен лист е бил въззивният съд, постановил съдебното решение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 2, пр. 3 ГПК изпълнителният лист се издава от съда, чийто акт подлежи на незабавно изпълнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.03.2016 г., постановено по гр.д. № 2447/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8531/17.03.2016 г. на [фирма] за издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист от 21.03.2016 г. за сумата в размер от 41 850 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: