4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 392/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. М., подадена чрез адв. П. П. срещу въззивно решение № 1616 от 22.12.2010 г. по гр. дело № 2243/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3177 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 7870/2010 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. И. М. срещу “Б.- Тягов подвижен състав /Локомотиви/” Е., Поделение Локомотивно депо, [населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 13 от 15.05.2010 г., с която трудовото правоотношение е прекратено, поради дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “локомотивен машинист” и за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6339.48 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл.195 КТ е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че по приложението на чл. 187, т.8 КТ и чл. 30-32 ГПК липсва съдебна практика.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна “Б.- Тягов подвижен състав /Локомотиви/” Е., Поделение Локомотивно депо, [населено място].
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на И. И. М. срещу “Б.-Тягов подвижен състав /Локомотиви/” Е., Поделение Локомотивно депо, [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “локомотивен машинист” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта с която е наложено дисциплинарното уволнение е законосъобразна. Приел е, че същата е мотивирана съгласно изискванията на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ, както и че са установени визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че като “локомотивен машинист” не е опазил повереното му от работодателя имущество /дизелово гориво/ и не е изпълнил задължението да следи за целостта на всички пломби при обслужването на локомотив 55082 по време на дежурството му на 27/28. 04. 2010 г., което съставлява неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на разпореждания на работодателя изричното посочени в три заповеди, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя, разпиляване на материали, суровини, енергия и др.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси.
По приложението на чл.195, ал.1 КТ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На въпроса за мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 291 ГПК решения, които имат задължителен характер – решения по гр. дело № 698/2009 г. на ВКС; гр. дело № 1374/2009 г. на ВКС и гр. дело № 1412/2009 г. на ВКС. Според задължителната съдебна практика необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено. Разпоредбата е императивна, посочените реквизити са задължителни и за тях съдът следи служебно. Ако заповедта не отговоря на посоченото съдържателно изискване, последицата е незаконност на уволнението и неговата отмяна. Приетото от въззивния съд, че по съдържание заповедта отговаря на изискванията визирани в нормата на чл. 195, ал.1 КТ не влиза в противоречие с даденото разрешение в цитираните решения на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси за приложението на чл.187, т.8 КТ и чл.30-32 ГПК. По приложението на чл. 187, т.8 КТ е формирана практика по чл.290 ГПК, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на чл. 290 решение на Върховния касационен съд служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е обосновал как допускането до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.30-32 ГПК ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към остраняване на непоследователна и противоречива практика, или до предодоляване на погрешна постоянна практика. От значение за развитие на правото би бил въпрос по който няма съдебна практика, което налага тълкуване на закона с оглед остраняване на непълноти и неясноти на правната норма. Нормите на чл. 30 и 32 ГПК уреждат представителството на юридическите лица и представителството по пълномощие. Същите са ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1616 от 22.12.2010 г. по гр. дело № 2243/2010 г. на Варненския окръжен съд, .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: