1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
С., 27.09. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 359 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Целодневна детска градина/ЦДГ/ № 113 [населено място], представлявана от директора А. Д., чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-С., против въззивно решение от 22.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 427 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-„Д” състав, с което като е потвърдено решение от 11.07.2008 г., постановено по гр.д. № 6315/2008 г. на Софийски районен съд, 67 състав, е уважен предявеният от Л. А. Ж. срещу ЦДГ № 113 иск за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”, наложено със заповед № 46/30.01.2008 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди също така, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в мотивите си излага съображения за незаконност на дисциплинарното уволнение на ищцата, а в случая се касае за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание – „забележка”. В допълнителното становище към касационната жалба, представляващо по своя характер изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не сочи като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са представени и влезли в сила съдебни решения, които да обосноват искането за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба, Л. А. Ж. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяем иск по КТ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил предявения иск за отмяна на незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание „забележка” като е приел, че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е спазил императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ, а именно фактическо описание на евентуалното нарушение и времето на неговото извършване. В тази връзка следва да се отбележи, че действително във въззивното решение съдът е допуснал грешка в мотивите си като на няколко места говори за дисциплинарно уволнение, а не както е в случая дисциплинарно наказание „забележка”, но тази допусната грешка не е довела до произнасяне по непредявен иск, както се твърди в касационната жалба, тъй като императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е приложима във всички хипотези на налагане на дисциплинарните наказания, в т.ч. и наказанието „забележка”, каквото е наложено на ищцата в настоящия случай, поради което не може да се приеме, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и решението му е процесуално недопустимо.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Непосочването на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касатора на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Релевираните в изложението твърдения за неправилни изводи на въззивния съд при преценка на доказателствения материал биха обосновали евентуалното касиране на обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай. Вън от това следва да се отбележи, че с оглед инстанционния контрол на касационна проверка подлежи само въззивното решение, но не и първоинстанционното, каквото искане се съдържа в касационната жалба
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 427 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Д състав, по касационна жалба с вх. № 86543 от 02.12.2010 г. на Целодневна детска градина № 113 [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: