4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 356/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от адв. В. О. срещу въззивно решение № 373 от 6.12.2010 г. по гр. дело № 617/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 187 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 70/2010 на Районен съд, [населено място], с което е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният между жалбоподателя, като продавач и [фирма], [населено място], като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост от 24.06.2008 г., а именно: дворно място с площ от 435 кв.м., при граници : [улица], включващо се в УПИ ІІ-6274, кв.88 по плана на града и жалбоподателя е осъден да заплати на дружеството сумата 21 986.64 лв. на основание чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпросите: ако купувачът е знаел, че купува от несобственик може ли да иска разваляне на договора; нищожен ли е поради липса на основание договор за покупко-продажба, при който продаденият имот е собственост на купувача и при наличие на кои предпоставки е приложим § 7, ал.1,т.4 и т.7 ПЗР на ЗМСМА.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна- [фирма], [населено място] чрез адв. Н. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че въпросът за недобросъвестността на купувача по сделката, както и за твърдяната нищожност на същата се поставят за първи път в касационната жалба. Такива възражения жалбоподателят- ответник по исковете не е заявявал пред инстанциите решаващи спора по същество. Останалите оплаквания в изложението касаят съществото на спора и не са основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което сключеният между страните договор за покупко-продажба е развален, поради неизпълнение на договорените задължения от страна на жалбоподателя въззивният съд е приел, че жалбоподателя- продавач по договора не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху недвижимия имот, предмет на договора, тъй като не е бил негов собственик и е продал чужда имот. Поради разваляна на договора за покупко-продажба е отпаднало основанието на което купувачът е заплатил цената на недвижимия имот исъщата ще следва да му бъде върната на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По поставения въпрос: ако купувачът е знаел, че купува от несобственик може ли да иска разваляне на договора не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
В представените решение № 317 от 28.06.2004 г. по гр.д. № 12014/2003 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 1138 от 4.01.2007 г. по т.д. № 718/2006 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че развалянето на договора е допустимо ако ищеца докаже, че е добросъвестен.
Даденото от въззивния съд разрешение, че дружеството е изправна страна по договора и може са иска разваляне на договора за покупко-продажба, тъй като основанието на което жалбоподателя е твърдял в производството по делото, че е собственик на недвижимия имот- § 7, т.4 и 7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПР на ЗОС не е доказано, не влиза в противоречие с разрешението дадено в цитираните решения.
По въпроса нищожен ли е поради липса на основание договор за покупко-продажба, при който имота е собственост на купувача не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая поставеният правен въпрос не е обусловил правната воля на съда, за да приеме за основателен и уважи иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.
По въпроса при наличие на кои предпоставки е приложим § 7, ал.1,т.4 и т.7 ПЗР на ЗМСМА също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос касае съществото на спора и е свързан с изводите на съда, че жалбоподателя не е собственик на недвижимия имот, предмет на договора, на поддържаното основание. Допустимостта на касационното обжалване се обоснова с необоснованост на извода на въззивния съд, че общината не е придобила правото на собственост върху процесния недвижи имот. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Въпросите свързани със съществото на спора и правилността на обжалваното решение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответното дружество следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, в размер на 1000лв.- заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Н. К..
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 373 от 6.12.2010 г. по гр. дело № 617/2010 г. на Хасковския окръжен съд.
Осъжда [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: