3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
С., 23.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 850/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Стана К. А. против въззивно решение № 1819 от 16.12.2010 год. по гр. дело № 180/2010 год. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е унищожен на основание чл. 33 ЗЗД договор за покупко-продажба на апартамент № В, на втори етаж с площ 29 кв. м, състоящ се от стая с бокс и санитарен възел на [улица], [населено място], сключен с нотариален акт № 102/10.09.2004 г., том V, дело № 846/2004 г. на нотариус с район на действие Районен съд Асеновград и на основание чл. 34 ЗЗД Стана К. А. е осъдена да върне на наследниците на първоначалния ищец Х. К. П., починала в процеса на делото, описания апартамент, а на основание чл. 34 ЗЗД, наследниците са осъдени да й върнат получената по договора цена в размер на сума 2000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира касационната жалба процесуално недопустима.
Според чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, а в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е посочено, че размерът на цената по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори и за сключване на окончателен договор, цената се извежда от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права, размерът се определя по реда на т. 2 – по данъчна оценка, а ако няма такава по пазарната цена на веща.
В случая касационната жалба е подадена против въззивно решение, с което е уважен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот с цена на иска – по договора 2000 лв., в който е посочена данъчна оценка на имота 1783,10 лв., а по данъчно удостоверение на ТДД – П., оценката е 1337,30 лв.
Касационната жалба е постъпила в деловодството на Пловдивски окръжен съд под № 3202 на 10.02.2011 год. по време действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение процесуални действия по висящи производства към датата на влизане в сила на изменената правна норма, и тъй като касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв., тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото и искане от другата страна за присъждане на съдебни разноски за касационното производство с представен списък по чл. 80 ГПК, жалбоподателката ще следва да заплати на Б. К. Г. съдебни разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Стана К. А. против въззивно решение № 1819 от 16.12.2010 год. по гр. дело № 180/2010 год. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Стана К. А. да заплати на Б. К. Г. съдебни разноски за касационното производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на препис от страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ