3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1112
С., 17.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 461/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Поделение за пътнически превози [населено място] против въззивно решение № 1617 от 18.11.2010 г. по гр. дело № 2151/2010 год. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанциноното решение е признато за незаконно и отменено наложено на Х. В. Л. дисциплинарно наказание „забележка” със заповед № 386 от 11.09.2009 г. на директора на Поделение за пътнически превози – П. към [фирма] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обрата в решаването на спора се дължи на неправилно обсъдена от въззивния съд декларация на синдикатите до директора на Поделение за пътнически превози – П. за вземане на мерки и осигуряване безопасността на служителите, която изхождала от трето лице и поради това не съставлявала доказателство, както и на третиране от съда на въпрос за необходимостта от охрана на влаковите пътнически композиции, който нямал отношение към точното изпълнение на задължението на влаковия кондуктор за таксуване на нередовните пътници. Представени са две съдебни решения на Пловдивски районен съд, без данни да се влезли в сила, чрез които се поддържа приложно поле за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Х. В. Л. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че извода на въззивния съд за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, почива на декларация на синдикатите до работодателя за подобряване условията на безопасен труд на влаковите кондуктори, което нямало отношение към точното изпълнение на задължението за таксуване на нередовни пътници. С обжалваното решение посочената декларация е съобразена към задължението на работодателя за осигуряване на безопасни условия на труд във връзка със зачестили случаи на упражнено насилие върху кондукторите при таксуване на нередовните пътници, а извода за незаконност на заповедта е изграден на база събраните гласни доказателства по конкретното дело, които сочат, че ищецът е изпълнил точно задълженията си, като е направил необходимото за таксуване на намерите нередовни пътници, отказали да заплатят билет – приканил нередовните пътници да платят, уведомил началник – влака, който не му оказал съдействие, а такова не могъл да получи и от охранителната фирма, чиито представили не се намира във влака, като съдът е посочил, че и след поканата на инспекторите по извършената проверка, част от нередовните пътници отказали да заплатят, т. е и проверяващите не са могли да задължат всички нередовни пътници да платят, от което следва, че решаващите мотиви за уважаване на иска не са обусловени от посочената декларация, както се поддържа в изложението за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че изложението не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1617 от 18.11.2010 год. по гр. дело № 2151/2010 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ