1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
С., 27.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1698 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих”/”ПРО”/ЕАД, [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. М. Т., против въззивно решение № 649 от 29.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 28/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1722 от 29.10.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 507/2008 г., с което са уважени предявените от [фирма] срещу А. Й. Б. от [населено място], А. С. Г. от [населено място], С. К. Б. от [населено място], К. Д. Т. от [населено място], И. Тонов С. от [населено място] и И. И. И. от [населено място], искове за солидарно заплащане на сумата 39 550 лв., представляваща стойността на причинени липси на 19 775 литра гориво „евродизел” по акт за начет № 11040094/06.12.2007 г., със законните последици, и тези искове са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма] поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените искове като неоснователни, П. се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените въпроси са за достоверността на акта за начет, за солидарната отговорност на материалноотговорните лица, кой носи тежестта на доказване по см. на чл. 301, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, както и кои нарушения на процедурните правила по Закона за държавна финансова инспекция/ЗДФИ/ и Правилника за прилагането му, представляват нарушения, опорочаващи съставения акт за начет и в частност представлява ли нарушение на ЗДФИ и ППЗДФИ, когато изпълнението на възложената инспакция не е направено по начин, който е предписан със заповедта за възлагане на инспекцията. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил Постановление № 7 от 17.06.1981 г. на П., Тълкувателно решение № 130а от 1953 г. на ОСГК на ВС, Решение № 1371 от 28.07.1991 г. по гр.д. № 809/1991 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответниците по касационната жалба, К. Д. Т. от [населено място], И. Тонов С. от [населено място] и И. И. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. К. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба А. С. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. Й. Б. от [населено място] и С. К. Б. от [населено място] не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли исковете за присъждане на сумата от 39 550 лв., представляваща стойността на причинени липси на 19 775 литра гориво „евродизел” по акт за начет № 11040094/06.12.2007, при условията на солидарност, предявен от [фирма] против ответниците, въззивният съд е приел, че доказателствената сила на акта за начет е оборена. Приел е, че не е доказано по несъмнен и безусловен начин действителното наличие на липса на гориво в ищцовото дружество през исковия период като констатациите в акта за начет за установена липса на гориво са опровергани от събраните по делото доказателства, които позволяват да се направи достатъчно обоснован извод, че не се касае за действителна липса на гориво. Условията, при които са работили лицата, боравещи с гориво, са такива, че с предоставените им от ищеца уреди те не са имали реалната възможност да установяват действителния разход на гориво и правилно да го отчитат. Тези уреди не съответстват на изискванията на чл. 5 от Закона за измерванията, поради което и направените с тях измервания не могат да се приемат за точни и достоверни, което е достатъчно да се приеме за опровергана констатацията за наличие на реална липса на гориво в процесния случай. Установено е също така, че в ищцовото дружество не е била създадена необходимата счетоводна отчетност, за да може във всеки един момент документално да се отчитат действителните приходи, разходи и наличности на горивото.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси за достоверността на акта за начет и кои лица носят солидарна отговорност по него не са такива по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят обосноваността на изводите на въззивния съд за достоверността на фактическите констатации на акта за начет и кои са длъжностните лица, привлечени към имуществена отговорност с акта за начет, които са солидарно отговорни. Въпросът за доказателствената тежест е обусловил изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие както със задължителната, съдържаща се в разрешенията, дадени в Постановление № 7 от 17.06.1981 г. на П. за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси относно разглеждане на актове за начет в наказателния и в гражданския процес, така и с представената от касатора съдебна практика – Тълкувателно решение № 130а от 1953 г. на ОСГК на ВС и Решение № 1371 от 28.07.1991 г. по гр.д. № 809/1991 г. на ІV ГО на ВКС. А именно, в случая с оглед на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че фактическите констатации по акта за начет са опровергани, като ответниците, чиято е доказателствената тежест, са оборили презумптивната му доказателствена сила. Въпросът – кои нарушения на процедурните правила по Закона за държавна финансова инспекция/ЗДФИ/ и Правилника за прилагането му представляват нарушения, опорочаващи съставения акт за начет и в частност представлява ли нарушение на ЗДФИ и ППЗДФИ, когато изпълнението на възложената инспекция не е направено по начин, който е предписан със заповедта за възлагане на инспекцията, не е от значение за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по жалбата А. С. Г. следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 2 170 лв. адвокатско възнаграждение, а на останалите ответници не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 649 от 29.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 28/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 5095 от 13.09.2010 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД, [населено място].
ОСЪЖДА Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД, [населено място] да заплати на А. С. Г. от [населено място] деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 2 170 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: