4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1039
С., 26.09. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 338/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. П. против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 577 от 13.12.2010 г. по гр. дело № 903/2010 год., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за отмяна на заповед № 324 от 25.02.2010 г. на директора на СОУ „П. В.” [населено място], с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (съкращаване на щата), за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материланоправния въпрос – кой е момента, към който следва да се преценява валидността на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – този към връчване на предизвестието или към момента на заповедта за уволнение, за който поддържа, че се разрешава противоречиво от съдилищата по представена съдебна практика – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и материалноправния въпрос – има ли реално съкращаване на щата при уволнение, поради съкращаване на щата, ако работодателят сключи граждански договор с физическо лице, което изпълнява трудовата функция на съкратената длъжност – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът СОУ „П. В.” [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението материалноправен въпрос – кой е момента, към който следва да се преценява валидността на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – този към връчване на предизвестието или към момента на заповедта за уволнение е от значение за изхода на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на Върховния касационен съд, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е поставен, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и приетото с обжалваното решение, че правнорелевантният момент към който следва да се преценява законността на уволнението на ищцата е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с дата 25.02.2010 г., когато е връчена на страната, издадена от работодателя преди изтичането на срока за предизвестие, връчено на ищцата на 03.02.2010 г. Към този момент работодателят е разполагал със съгласието на съответния синдикален орган за уволнението на ищцата и е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е преодоляна.
Този извод не противоречи на установената съдебна практика в решенията по гр. дело № 1188/2009 г. ВКС, трето г. о.; гр. дело № 301/2009 г. ВКС, четвърто г. о. и гр. дело № 650/2009 г. ВКС, четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според приетото в посочените решения, трудовият договор „при прекратяване с предизвестие” се прекратява с изтичане на предизвестието, без да е необходимо издаването на изрична заповед. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поражда действие с достигане на писменото изявление до адресата, т. е. с отправяне на предизвестието работодателят е упражнил своето право и това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ (решение по гр. дело. № 659/2009 г. на ВКС).
Трудовият договор може да се прекрати „при неспазване на срока за предизвестие”, когато трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестие (чл. 335 /2/ т.2 КТ). В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение, която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява й валидността на изявлението (решение по гр. дело № 301/2009 г. на ВКС). Аргументи в този смисъл се съдържат и в решение по гр. дело № 1188/2009 г. на ВКС където е казано, че ако към момента на отправяне на предизвестието липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение, който е настъпил по-късно до изтичане на срока за предизвестието, следва да се приеме, че недостатъка е саниран, т. е. предвидена е възможност да се допълни фактическия състав на уволнението, преди да са настъпили последиците от отправеното предизвестие.
В процесния случай предизвестието до ищцата за уволнението й е връчено на 03.02.2010 г., на 05.02.2010 г. е дадено съгласие от синдикалната организация, а заповедта за прекратяване на трудовия договор „преди изтичане на срока за предизвестие” е връчена на 25.02.2010 г., към който момент е прието, че са спазени изискванията на чл. 333, ал. 4 КТ във вр. с чл. 9 и чл. 10 от К. и е направен извода за законност на уволнението.
Изложеното дава основание да се приеме, че изводите на съда по поставения правен въпрос не противоречат на съдебната практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос. Наличието на сключен гражданки договор с външно лице, което да съвместява дейността на съкратената длъжност „счетоводител” не води до извод за фиктивно съкращаване на щата, както е прието и с обжалваното решение. Причините, поради което работодателят е предприел съкращаване на щатната бройка са без правно значение. Те са въпрос на преценка за целесъобразност и ефективност на производствената или служебната дейност. В съдебната практика е безспорно, че е налице реално съкращаване на щата и тогава, когато длъжността не съществува като отделна щатна бройка, защото е била разпределена за изпълнение между други служители. В случая единствената щатна бройка за длъжността „счетоводител” е премахната от длъжностното (щатно) разписание, факт достатъчен да обоснове реално съкращаване на щата като основание за уволнението на жалбоподателката, съображения изключващи приложното поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 577 от 13.12.2010 г. по гр. дело № 903/2010 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ