Определение №363 от 28.6.2011 по ч.пр. дело №193/193 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 363

С., 28.06.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.

изслуша докладваното от съдията Б. ч. гр. дело № 193 от 2011 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез пълномощника- адв. М. Д. срещу определение № 315 от 1.02.2011 г. по ч.гр.д. № 125/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането за обезсилване на заповед за изпълнение на парично вземане и е прекратено производството по делото.
В писмения отговор на частната жалба ответната страна- [община] изразява становище, че частната жалба е недопустима, евентуално неоснователна.
По подадената частна жалба Върхавният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима. Определението е от категорията на тези по чл.274, ал.1, т.2 ГПК и като постановено за първи път от въззивна инстанция обосновава извода, че допустимостта на производството пред касационния съд не е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че разпореждането на Варненския районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да бъде обезсилена издадената по заявление на [община] заповед за незабавно изпълнение на парично вземане, не е от категорията на определенията, по отношение на които законодателят е предвидил изричната им обжалваемост, като същевременно не попада в обхвата на тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Приетото от окръжния съд, че определение, с което не е уважено искане за обезсилване на заповед за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК, нито прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство, нито е предвидена възможност за обжалването му по см. на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като предпоставка за разглеждане на частната жалба по същество е правилно. По отношение на частните жалби се прилагат общите правила за обжалваемост на определението, посочени в чл.274, ал.1 ГПК. Разпореждането на първоинстанционния съд не прегражда развитието на производството, нито законодателят е предвидил възможност за неговото самостоятелно обжалване. Следователно подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима, като правилно е прието в обжалваното определение.
Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 315 от 1.02.2011 г. по ч.гр.д. № 125/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top