2
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
С., 17.09. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 432/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Б. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Щ. Щ. от АК-Х. срещу определение № 271 от 16.02.2011 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба с вх. № 86/05.01.2011 г. на адв. Щ. Щ. като процесуален представител на К. Б. К., за изменение на определение № 1405/11.12.2009 г. по същото дело за освобождаване на К. К. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на разноски за водене на гр.д. № 239/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението от 16.02.2011 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. на Пловдивския апелативен съд и постановяване на друго от касационната инстанция, с което се измени въззивно определение № 1405/11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. на Пловдивския апелативен съд като К. К. да бъде освободена и от внасяне на разноски за водене на гр.д. № 239/2009 г. на Х..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с постановяване на определение № 1405 от 11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определението от 28.08.2009 г. по гр.д. № 239/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищцата К. К. за освобождаване от държавна такса и с въззивното определение тя е била освободена от заплащане на държавна такса по исковата й молба с вх. № 7331/18.08.2009 г., е приключил инстанционният контрол по законосъобразността на определението на Х. от 28.08.2009 г., поради което молбата за изменение на въззивното определение се явява процесуално недопустима.
Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд е правилно.
Ищцата касатор К. Б. К. е депозирала искова молба с вх. № 7331 от 18.08.2009 г. пред Хасковския окръжен съд, в която е направила искане да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение от 28.08.2009 г. по гр.д. № 239/2009 г. Хасковският окръжен съд е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса по искова молба с вх. № 7331 от 18.08.2009 г. Същото е обжалвано от нея и с определение № 1405 от 11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното определение от 28.08.2009 г. по гр.д. № 239/2009 г. на Хасковския окръжен съд, и е постановил друго, с което е освободил ищцата от заплащане на държавна такса по исковата й молба с вх. № 7331/18.08.2009 г. С молба от 05.01.2011 г. адв. Щ. като пълномощник на ищцата, на основание чл. 253 ГПК е поискал от съда за измени постановеното въззивно определение и освободи ищцата и от внасяне на разноски по делото, така както е искането й, направено с исковата молба. Пловдивският апелативен съд е приел, че молбата по чл. 253 ГПК е процесуално недопустима, тъй като с въззивното определение № 1405/11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. е изчерпан инстанционният контрол по законосъобразността на определението от 28.08.2009 г. на Хасковският окръжен съд, постановено по гр.д. № 239/2009 г. Този извод е правилен, тъй като на проверка от въззивната инстанция подлежи първоинстанционното определение, с което на ищцата е отказано да бъде освободена от внасяне на държавна такса, като в него липсва произнасяне за освобождаването й от внасяне на разноски по делото. Молбата по чл. 253 ГПК е следвало да бъде депозирана пред първоинстанционния съд, който е компетентен да се произнесе по нея, тъй като в определението си от 28.08.2009 г. не се е произнесъл по цялото искане на ищцата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Този пропуск не може да бъде отстранен от въззивния съд по реда на инстанционния контрол, тъй като той е ограничен от рамките на определението на първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивното определение № 1405/11.12.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, което в случая се явява окончателно, не страда от пороците грешка, пропуск, както и не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 253 ГПК, за да се налага неговото изменение. Освен това от данните по делото е видно, че на 22.10.2010 г. ищцата е подала молба до първоинстанционния съд с вх. № 9170 с искане за освобождаване от заплащането на разноски по делото, като с определение от 25.10.2010 г. по гр.д. № 239/2009 г. Хасковският окръжен съд е оставил без уважение искането. Съобщение за това определение, което подлежи на обжалване, е получено на 08.11.2010 г. от пълномощника на ищцата адв. Щ., който не го е обжалвал в законния срок и то е влязло в сила. Независимо от това обаче с оглед характера на производството и при промяна на обстоятелствата няма пречка ищцата да сезира отново първоинстанционния съд с искане за освобождаване от внасяне на разноски по делото с молба по чл. 253 ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 271 от 16.02.2011 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: