2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
С., 23.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 335/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на М. В. М. против въззивно определение № VІ-945 от 13.04.2011 год. по ч. гр. дело № 505/2011 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 763 от 28.01.2011 год. по гр. дело № 9658/2010 год. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя против Община [населено място] за установяване неистинността на съставен от главния архитект на общината документ изх. № 11-03-52/1/ от 09.02.2010 год., относно фактите отразени в него и за установяване неистинността на заключението на вещо лице К. по съдебно-техническа експертиза изготвена по адм. дело № 286/2006 год. на Бургаски окръжен съд по отношение на въпроса – дали предвидената съгласно одобрения ПУП улица, преминаваща през имот № 006006 в м. „Буджака”, землището на [населено място] е била реализирана към дата 18.11.2005 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с представена съдебна практика -определения на ВКС по приложението на чл. 124, ал. 4 ГПК, чл. 97, ал. 3 във вр. с чл. 231, б. „в” ГПК (отм.) и чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложението не съдържа изведен правен въпрос, тъй като са обсъдени факти по същество, но най-общо се твърди, че съдът не е определил правната същност на двата документа, чиято неистинност се търси с предявения иск. Посочено е и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е развита необходимостта от точното прилагане на закона и развитие на правото по твърденията в изложението.
Ответникът Община [населено място] не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по -нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че писмото на главния архитект на Община [населено място] няма характер на документ, тъй като представлява отговор на конкретни въпроси по молба на жалбоподателя, както и че въпросното писмо не е било използвано като доказателство в производството по адм. дело № 286/2006 г. на БОС. Относно заключението на вещото лице, дадено в това производство съдът е приел, че истинността на заключението не е била оспорена в производството по предвидения за това ред, а иска по чл. 124, т. 4 ГПК за установяване неистинност на документ не е визирано основание по чл. 303 ГПК, респ. чл. 239 АПК за отмяна, с оглед правния интерес от предявения иск.
Въпросът за характера на двата документа, предмет на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, не обуславя решаващите изводи на съда за прекратяване на производство, като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес от предявения иск.
Преди всичко писмото подписано от главния архитект на общината дава отговори на поставени от жалбоподателя, чрез негов повереник, въпроси по молба от 03.02.2010 г. и това писмо не е било представено като доказателство по адм. дело № 286/2006 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменена заповед на Кмета на Община [населено място] издадена на основание чл. 190, ал. 6 ЗУТ, относно прекарване на временен път, в което производство е участвал и М. М. като втори жалбоподател, недоволен от размера на обезщетението и от това, че не е било определено само в негова полза. В исковата молба жалбоподателят не е посочил правния си интерес от установяване неистинността на това писма, но доколкото той извежда интереса си от участието в административното производство по посоченото дело и възможността да предизвика отмяна на решението, това писмо не е представяно като доказателство.
По искането за установяване неистинността на част от депозираното заключение на вещото лице К. по адм. дело № 286/2006 г. на БОС., за жалбоподателя липсва правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Това е така, тъй като оспорване истинността на документ от заинтересованата страна като преюдициален въпрос за изхода на делото, по което е представен, е допустимо чрез иска по чл. 124, ал. 4 ГПК (аналогичен чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./), докато е висящо производство по това дело, в което оспореният документ е представен, и което следва да се спре до изхода на спора по чл. 124, ал. 4 ГПК. Видно от доказателствата, жалбоподателят е изчерпал процесуалния ред за проверка на решението по адм. дело № 286/2006 г. на БОС и то е влязло в сила. При влязло в сила решение основано на подправен документ, заинтересованата страна само по наказателен ред може да иска установяване на подправката и отмяна на постановеното решение въз основа на влязла в сила осъдителна присъда за нейното извършване на основание чл. 303, т. 2 ГПК.
Това е имал предвид въззивният съд, като се е позовал на чл. 303 ГПК, респ. чл. 239 АПК и невъзможността жалбоподателят, чрез решение по иск по чл. 124, ал. 4 ГПК да предизвика отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 286/2006 г. на БОС.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ-945 от 13.04.2011 год. по ч. гр. дело № 505/2011 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ