5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 914
С., 19.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 314/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. П. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 935 от 02.12.2010 г. по гр. дело № 562/2010 год., с което е потвърдено решение от 06.04.2010 г. по гр. дело № 988/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл. 93, ал. 2 ЗЗД срещу [фирма] [населено място] за заплащане на сумата 48 000 лв. представляваща обезщетение за неизпълнение по предварителен договор от 26.06.2006 г., със законна лихва от предявяване на иска 02.09.2009 г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представено съдебно решение по гр. дело № 322/2002 г. ТК на ВКС са разрешени правните въпроси – погасяват ли се правата по запис на заповед, който не е предявен в указания в него срок и при твърдение на приносителя на Запис на заповед, че обезпечава каузален договор за заем, следва ли съдът да изследва наличие на твърдяното каузално правоотношение или е достатъчно да констатира, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се изследва, които въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, както и че цената на иска не е под 5000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към направено от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане по два записа на заповед с издател – платец ищецът-жалбоподател, с което е извършено прихващане до размера на исковата претенция, довело до отхвърлянето на иска, като погасен чрез прихващане на вземането на ищеца срещу задължение по издадени от него записи на заповед. Въпросите се явяват от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и следва да бъдат разгледани.
По въпроса погасяват ли се правата по запис на заповед, който не е предявен в указания в него срок.
С два броя записи на заповед ищецът-жалбоподател е поел задължението за заплати на физическото лице Б. Я. безусловно сумата 31 000 лв. на предявяване до 25.03.2008 г. при 13% лихва годишно от датата на издаване на записа и да заплати на същото лице безусловно сумата 8000 лв. на предявяване до 25.04.2008 год. с 13% лихва годишно от датата на издаване на записа. Записите на заповед са джиросани на 25.08.2009 г. от Я. на ответното дружество [фирма] и за първи път са предявени на издателя с представянето им в първоинстанционното производство.
С обжалваното решение е прието, че непредявяването на записите за плащане до посочените срокове не рефлектира върху възможността да бъдат реализирани правата срещу издателя. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ, според която приносителят губи правата си срещу джиратантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете за предявяване на менителницата на предявяване като е прието, че правилото се прилага и по отношение на записа на заповед (чл. 537 ТЗ) с уточнението, че при записа на заповед издателят е и платец и при пропускане на сроковете за предявяване приносителят ще запази правата си по отношение на издателя на ценната книга. Прието е, че падежът и датата на предявяване имат значение за изпадане на длъжника в забава и произтичащото от това обезщетение за забава, както и за давностните срокове на исковете, затова непредявяването за плащане в посочения срок не води до загубване на правата върху записа на заповед.
Изводите на съда са в съответствие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС и решение от 01.03.2010 г. по т. д. № 520/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер, която е в смисъл, че менителницата не се прескрибира, ако менителничният документ не е предявен в рамките на посочения в чл. 487, ал. 1, изр. 2 ТЗ едногодишен срок от издаването, предвид положението на издателя на записа на заповед, който е платец по ефекта, за разлика от издателя по менителницата, затова непредявяването на записа на заповед за плащане в посочения срок не рефлектира върху възможността на приносителя – кредитор по записа, принудително да реализира вземането си от прекия длъжник – издателя на записа на заповед.
С представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 322/2002 г. ТК на ВКС е прието, че ако в записа на заповед не е посочен падеж, той се смята платим на предявяване и с покана за плащане записът на заповед се счита предявен, което не противоречи с приетото в обжалваното решение, че записите на заповед се считат предявени от кредитора на платеца с представянето им в първоинстанционния съд, което е покана за изпълнение на менителничното задължение и е предпоставка за поставяне на длъжника в забава.
Видно от изложеното поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен съобразно цитираната задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, респ. и хипотезата на т. 3-та, при наличие на задължителна съдебна практика и липса на доводи за необходимост да бъде променена.
По въпроса, ако приносителят на Запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва.
При предявяване на двата записа на заповед от ответника по възражението му за прихващане, ищецът е възразил, че записите на заповед обезпечават устно договорена по – висока цена по предварителния договор за покупко-продажба на двата апартамента. Ответникът е заявил, че записите не са свързани с предварителния договор, а касаят облигационни отношения по договор за заем.
С обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал твърдението си, записите на заповед да гарантират заплащането на продажната цена по предварителния договор. По отношение на възражението за прихващане, основано от ответника на издадените от ищеца записи на заповед е прието, че записите са редовни по смисъла на чл. 535 ТЗ и ответникът като кредитор не следва да доказва основанието на вземането си, т. е. да доказва възникване на вземане по каузалното правоотношение, във връзка с което са издадени записите на заповед. Прието е, че в тежест на издателя -длъжник е да докаже твърденията, въз основа на които оспорва задължението си, и тъй като твърденията са останали недоказани, съдът е констатирал наличието на ликвидни, изискуеми и еднородни парични задължения, извършил е прихващане до размера на по -малкото – размера на исковата претенция, която отхвърлил, като погасена чрез прихващане на вземането на ищеца срещу задължения по издадени от него записи на заповед.
Поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с решение № 78/17.07.2009 г. по т.д. № 29/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цитирано като съдебна практика в обжалваното решение, в подкрепа на извода, че при редовен запис на заповед кредиторът разполага с право да събере вземането си на основание ценната книга, без да е необходимо да доказва основанието на вземането си. В посоченото решение е казано, че „редовният запис на заповед” не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя, не служи като „начало на писмено доказателство” за разкриване на прикрито с абстрактната сделка каузално отношение по договор за заем затова, ако наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и претенцията на кредитора произтича от каузална сделка се изисква доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение.
От изложеното е видно, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС. Въпросът е от значение за изхода на делото и това налага да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 935 от 02.12.2010 г. по гр. дело № 5622010 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на В. И. П. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 960 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ