1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
С., 20.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1575 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], [община], представляван от собственика М. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-С., против въззивно решение № 112 от 23.04.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1002/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 123 от 03.07.2009 г. на Свищовския районен съд, постановено по гр. д. № 514/2008 г., са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу С.-Т. З. З. и Б. П. Т., и двете от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за прогласяване нищожността на сделката – договор за покупко-продажба на ? ид. част от магазин, целият с площ от 21,20 кв.м., находящ се в северната част на дворно място, цялото с площ от 454 кв.м., съставляващо УПИ ХХІ-1738 в кв. 69 по ПУП на [населено място], при описани граници, материализиран в нотариален акт № 154, т.VІІ, рег. № 8138, н.д. № 442/2008 г. на нотариус И. А., с район на действие Свищовския районен съд, поради липса на предмет и съгласие; с правно основание чл. 576 ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното действие по изготвянето на описания по-горе нотариален акт; с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на процесния нотариален акт; с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на процесните части от магазина.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията си представя като съдебна практика решения на отделни състави на ВКС/ВС, а именно – решение № 1117 от 28.12.1999 г. по гр.д. № 425/1999 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 381/2001 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 125 от 24.02.2006 г. по гр.д. № 370/2005 г. на І т.о. на ВКС, решение № 953 от 25.03.1959 г. по гр.д. № 943/1959 г. на І г.о. на ВС, решение № 261 от 14.02.1961 г. по гр.д. № 9787/1960 г. на І г.о. на ВС, решение № 72 от 05.04.2004 г. по гр.д. № 2645/2002 г. на VІ г.о. на ВКС, решение № 2891 от 27.11.1956 г. по гр.д. № 5609/1956 г. на ІV г.о. на ВС, определение № 358 от 26.05.2005 г. по ч.гр.д. № 375/2005 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Б. П. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-Велико Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба С.-Т. З. З. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-Велико Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 33, ал. 2 ЗС, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че процесната сделка, с която първата ответница е прехвърлила на втората своята част от процесния имот е нищожна, поради липса на съгласие и невъзможен предмет, както и нищожност на нотариалното действие, както и че на отмяна подлежат само констативните нотариални актове, издадени по реда на чл. 531 и сл. ГПК, но не и конститутивните, какъвто е процесния, а по отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е приел, че тази норма се прилага само кагато един съсобственик прехвърли дела си на трето, неучастващо в съсобствеността лице и не се прилага, ако съсобственикът е прехвърлил правата си да друг съсобственик, какъвто е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Освен това не е обосновано приложното поле на нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Доводите на касатора сочат необоснованост на въззивното решение и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение обаче не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на всички относими и допустими доказателства при формиране на вътрешното убеждение на съда за неоснователност на предявените искове касае правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на по 150 лв. адвокатско възнаграждение на всяка една от тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 23.04.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1002/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 5881/30.05.2010 г. на [фирма], [населено място], [община], представляван от собственика М. М. М. от [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община], представляван от собственика М. М. М. от [населено място] да заплати на Б. П. Т. и на С.-Т. З. З., и двете от [населено място], направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на сумите от по 150 лв. на всяка една от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: