4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 362/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез адв.Е. В. срещу въззивно решение № 571 от 9.12.2010 г. по гр. дело № 848/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.09.2008 г. по гр.д. № 529/2008 г. на Пещерския районен съд, с което са уважени предявените от П. Х. Г. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 108-05-242 от 19.05.2008 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на общината да й заплати обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на 2 118 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл.190, ал.1, т.7 вр. чл.187 т.8 КТ е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се също така, че изводи на въззивния съд, че не е извършено нарушението визирано в чл.187, т.5 КТ са неправилни, както и че при налагане на дисциплинарното уволнение е спазена разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата П. Х. Г. чрез адв. Ив. Б. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция за уважаване на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Петря Г. срещу [община], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.2 КТ, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че заповедта с която е наложено дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като не са установени визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина- неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в неспазване на предписания режим на лечение и уронване доброто име на работодателя, изразяващо се в “ по подадена молба срещу служителя, нарушението не е по повод служебни задължения, направен е протокол, твърденията са потвърдени, което доведе до уронване името на институцията- [община] и в частност на кмета на общината. Недопустимо е подобно поведение на служител в общината”. Срещу служителката има депозирана жалба от частно лице, че е разрушила бетонна рампа и бетонен пояс. Въззивният съд е приел, че нарушение по см. на чл.187, т.5 КТ е налице когато са нарушени правила за безопасните и здравословни условия на труд, свързани и намиращи проявление конкретно в работния процес и съответстващите му технически и технологични правила, гарантиращи едновременно безопасност на работника и служителя и определено качествено равнище на продуктите на труда, а в случая такова нарушение не е осъществено от служителката. Изложил е съображения, че описаното в заповедта нарушение не покрива хипотезата на “уронване доброто име на предприятието”, тъй като дори да се приеме извършеното за нарушаващо определени правила и норми, то не е извършено при и по повод изпълнение на служебните задължения от служителката, заемаща длъжността “главен експерт Е.”.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос свързан с приложението на нормата на чл.190, т.7 вр. чл.187, т.8 КТ е от значение за изхода на делото, но в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 1734 от 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието че, съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Постановените при действието на ГПК от 2008 г. решения на състави на ВКС имат задължителен характер. Приетото от въззивния съд, че не е доказано извършеното от служителката нарушение на трудовата дисциплина в хипотезата на чл.190,т.7 вр. чл.187, т.8 КТ не влиза в противоречие с даденато разрешение в цитираното решение на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса свързан с приложението на чл.189, ал.1 КТ и по точно задължението на работодателя да извърши преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите посочени в закона, която преценка подлежи на съдебен контрол е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 620 от 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о където е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение, съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. В настоящия случай въззивният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени критериите на чл.189, ал.1 КТ, а обосноваността на изводите му е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Оплакванията свързани с неправилност на изводите на съда, че не е извършено нарушението визирано в чл.187, т.5 КТ не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а касаят порок на решението, по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато. Те не съставляват формулиран въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, по който касационната инстанция следва да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 571 от 9.12.2010 г. по гр. дело № 848/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: