4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 942
С., 27.07. 2011 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията С. Д.
гр. д. № 1706/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. А. А.-Т. от АК-Б., против въззивно решение № 9 на Благоевградския окръжен съд от 13.07.2010 год., постановено по в.гр. дело № 1009/2009 год., с което като е потвърдено решение № 4520 от 05.08.2009 год. по гр. дело № 791/2009 год. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен искът на жалбоподателя против Е. Г. С.-Р. от [населено място], за промяна упражняването на родителските права спрямо малолетната Вяра Б. Г., [дата на раждане] , на основание чл. 106, ал. 5 СК (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 106, ал. 5 СК (отм.), при игнориране критериите относими към интереса на детето, съобразно изискванията в Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Е. Г. С.-Р. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл. 106, ал. 5 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса по приложението на чл. 106, ал. 5 СК (отм.) и по-конкретно за пълноценното упражняване на родителските права и задължения в случаите, при които единият от родителите е с постоянно местожителство в чужбина и зависимостта на местоживеене на детето към възможността да контактува пълноценно с двамата си родители, като поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и Постановление № 1/74г. на Пленума на ВС. Поставен е и въпросът относно връзката между иска по чл. 106, ал. 5 СК/отм./ и този по чл. 72 СК/отм./, както и кой от двата иска се явява преюдициален.
Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е въпрос по съществото на спора, относим към правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, отговорът на който зависи от конкретните обстоятелства по делото, предмет на обсъждане в производство по касационно обжалване. Твърденията, че обжалваното решение е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика установена в Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС по въпроса за интереса на детето и критериите, от които съдът се ръководи в тази преценка не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази насока приетото във въззивното решение не противоречи и на представената съдебна практика – решения на отделни състави на ВКС, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставеният въпрос за връзката между иска по чл. 106, ал. 5 СК/отм./ и този по чл. 72 СК/отм./, както и кой от двата иска се явява преюдициален, в случая не е от значение за изхода на настоящото дело, поради което не е налице главното основание за приложното поле на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и по този въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да се съхранят интересите на детето, по иск за изменение на мерките по упражняването на родителските права, не е достатъчно да се установи настъпила фактическа промяна на обстоятелствата, при които са били определени първоначално родителските права. Необходимо е тази промяна да е довела до влошаване положението на детето при този родител, което налага с оглед охрана интересите на детето да се променят мерките по упражняването на родителските права, като се предоставят на другия родител доказал, че разполага с по-добри условия – материални, битови, социални, морални да отглежда и възпитава детето. Съдът се е ръководил от посочените изисквания и изхождайки от интереса на детето е приел, че макар майката да се е установила да живее трайно в чужбина, където е сключила брак с гражданин на друга държава, тя има необходимия потенциал да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето, което е момиче в невръстна възраст и се нуждае от непосредствени майчини грижи, разполага с отлични битови условия в Швейцария и положението на детето не е влошено от тази промяна – то се отглежда от майката и нейния втори съпруг в среда на обич и спокойствие, подсигурено е материално – битово, детето е привързано към майката, свикнало е да живее с нея, тъй като се чувства спокойно и сигурно, като едно разрушаване на тези отношения би ескалирало стреса, причинен от конфликтите между родителите и би се отразило негативно на психиката му и емоционално-волевата му устойчивост, предвид крехката му възраст. Поради това, че все още детето не е преодоляло кризата от раздялата на родителите си, към настоящият момент е преценено, че не е в негов интерес да смени социалното си обкръжение, в което се чувства добре, а определения режим на лични отношения с бащата, съобразен с обстоятелството, че детето живее в чужбина, ще му даде възможност да поддържа трайни отношения и с другия родител.
От изложеното е видно, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са установени. Тъй като основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без обосновка, въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол и на това основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9 от 13.07.2010 год., постановено по гр. дело № 1009/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3275 от 07.10.2010 г. на Б. Р. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :