3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 852
С., 30.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 172/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 1326 от 30.09.2010 год. по гр. дело № 2196/2010 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1714 от 01.06.2010 г. по гр. дело № 1417/2010 год. на Пловдивски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението извършено със заповед № 57 от 07.12.2009 год. на изпълнителния директор на [фирма], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 09.12.2009 г., е прекратено трудовото правоотношение с Д. Г. Л., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „захранвач” и дружеството е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2212,23 лв. за периода 09.12.2009 г. – 18.05.2010 г. със законна лихва от 05.02.2010 год. до изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса – налице ли е промяна в изискванията за заемане на длъжността и работникът отговаря ли на тези изисквания – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Д. Г. Л. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос пряко е свързан с конкретната фактическа обстановка по делото и направените въз основа на нея правни изводи на съда за незаконност на уволнението, поради недоказаност на посочените в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ основания за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на необходимо образование или квалификация въведени като изискване след заемане на длъжността, които да касаят същата длъжност и чрез тях да не се въвеждат нови трудови функций.
С обжалваното решение поставения въпрос не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – съдебни решения на ВКС по гр. дело № 770/2003 год.; гр. дело № 1716/2000 г.; гр. дело № 530/2003 г. и гр. дело № 834/2004 г. всички по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, според която след сключване на трудовия договор по преценка на работодателя, неподлежаща на съдебен контрол, съобразно нуждите на производството, могат да се предвидят нови изисквания за заеманата от работника длъжност. Промяната обикновено е в посока завишаване на изискванията за образование или професионална квалификация и може да бъде въведена с нормативен акт или с длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Новите изисквания се налагат обективно, извън конкретните професионални качества на работника, и ако той не отговоря на тях, работодателят може по своя инициатива да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С решение № 730/29.11.2010 г. по гр. дело № 28/2010 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер е прието още, че за да е налице посоченото основание, изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променя и трудовата функция на длъжността (изцяло или отчасти), работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В съответствие с посочената задължителна съдебна практика с обжалваното решение е прието, че от двете длъжностни характеристики – към момента на сключване на трудовия договор и променената характеристика за длъжността „захранвач” към момента на неговото прекратяване се е изисквало средно образование, а ищцата е притежавала основно образование, факт известен на работодателя още при заемане на длъжността. Относно основанието по – висока квалификация, въведена с изменената длъжностна характеристика – първа или втора степен по специалността „снабдител” или друга подходяща, съдът е посочил, че не е установена връзката между длъжността „снабдител” и заеманата от ищцата длъжност „захранвач”, което в заключение е дало основание да приеме, че работодателят не е доказал фактическия състав на основанието за уволнение на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и го отменил като незаконно с произтичащите от това последици.
Предвид изложеното следва, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1326 от 30.09.2010 год. по гр. дело № 2196/2010 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ