4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 869
С., 4.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 258/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е. В. против въззивно решение на Софийски градски съд от 19.07.2010 год. по гр. дело № 2379/2008 год., с което е оставено в сила решение № 158 от 26.05.2007 г. по гр. дело № 15062/2007 год. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против Териториално поделение „Софийски пощенски съобщение” към [фирма] [населено място] за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателката от длъжността „телефонист /телефонни кабини/, той и телефонист”, извършено със заповед от 20.06.2007 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 1820 лв. за периода 231.06.2007г. – 21.12.2007 г. със законна лихва от 02.07.2007 г., както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок за предизвестие от един месец в размер на 3030 лв.; обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2006 г. в размер на 110,40 лв. и обезщетение в размер на 137,46 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни за 2007 г.; обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви върху главниците и обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ в размер на 910 лв. за настъпили вследствие забавено оформяне в трудовата книжка на ищцата на прекратяването на трудовото правоотношение и издаването на документ обр. Б – 4, които вреди се изразяват в неполучено в периода от 20.06.07 г. до 02.07.07 г. трудово възнаграждение от ищцата и е отхвърлен иска по чл. 224, ал. 1 КТ над сумата 24,76 лв. до размер от 52,14 лв. представляваща неизплатена част от обезщетението за 12 дни неизползван отпуск за 2007 г. със законна лихва от 02.07.2007 г. до изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решенията на първоинстанционния и въззивен съд сочат на противоречиво разрешаване на случая по приложението на материалния и процесуален закон в подкрепа на което виждане представя съдебна практика – решение по гр. дело № 129/2008 г. на Софийски апелативен съд, гледано като касационна инстанция и решение по гр. дело № 1023/2009 г. на ВКС по приложението на чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 КТ.
Ответникът Териториално поделение „Софийски пощенски съобщение” към [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не съдържа правни въпроси от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се противоречие между първоинстанционното и въззивно решение по приложението на материалния и процесуалния закон без въпроси.
Противоречивото разрешаване на спора в рамките на едно производство от първоинстанционния и въззивен съд не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същи въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и всяко друго влязло в сила съдебно решение.
Представено е съдебно решение по гр. дело № 1023/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, със задължителен характер. С решението е прието, за недопустимо сключването на „верижни” договори със срок изпитване. Посочено е, че договорът за изпитване се сключва, когато работникът или служителят постъпва първоначално на работа, като максималната продължителност на изпитването е до шест месеца. Прието е за недопустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписването на допълнителни споразумения, тъй като законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок страната, която се ползва от него не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателен. Прието е още, че по изключение трудов договор за изпитване може да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. В процесния случай ищцата е имала сключен трудов договор с шест месечен срок за изпитване за длъжността „касиер”, уговорен в полза на двете страни. В хода на изпълнение на този договор по споразумение е променена трудовата функция на ищцата, визираща длъжността „ телефонист, телефонни кабини, той и телефонист” с длъжностна характеристика различна от длъжностната характеристика за длъжността „касиер”. Споразумението е сключено срочно, при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – до завръщането на титуляра със срок за изпитване шест месеца. Този договор е прекратен от работодателя без предизвестие, преди да изтече уговорения срок, на основание чл. 71, ал. 1 КТ и с обжалваното решение прието, че уволнението е законно, от което е видно, че решаващите изводи на извода за неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и акцесорните искове по т. 2 и т. 3 КТ не влизат в противоречие с представената практика на ВКС.
При липсата на изведен правен въпрос и предвид изложеното във връзка с представената съдебна практика следва, че няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2010 год. по гр. дело № 2379/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ